Доклад: Лотарията не пристрастява, пълни бюджета!

Да се проведе широко обществено и експертно обсъждане със заинтересованите страни във връзка с предлаганите ограничения за лотарийните игри. Това препоръчва правният екип на Института за модерна политика в доклад, изпратен до премиера и депутатите.

Институтът препоръчва още да бъде направена детайлна оценка на фискалните и социални ефекти от предлаганите рестрикции. Според документа те ощетяват бюджета, бизнеса и хората.

Приходите от игралната индустрия като цяло в България съставляват едно от големите пера в държавния бюджет, което бележи устойчив ръст през последните години - от 60 млн. лв. приходи за държавата през 2014 г. до повече от 138 млн. лв. през миналата 2017 година.

Според доклада лотариите плащат най-високите данъци – 15% от целия приход от билети, а останалите фирми – корпоративен данък от 10% върху печалбата.

21 държави в ЕС имат по-ниски данъци за лотариите от България, в 1 държава данъците са идентични с българските, а 4 държави са с по-висок данък. Според доклада не са верни твърденията, че в ЕС рекламата и разпространението на лотария са "забранени" или по-рестриктивни отколкото у нас, както и че има ограничения в разпространението.

Експертите обобщават и резултатите от 92 научни емпирични изследвания след 2000 г. относно "хазартната зависимост". Процентът на лицата, които покриват петте медицински критерия за "хазартна зависимост" в Европа варира от 0,12 до 3,4%, в САЩ е около 3,5%, в Канада 2%.

Установено е, че това няма причинно-следствена връзка с лотариите, както и въобще с мащабите, рекламата и разпространението на лотарийните игри. Значение за "хазартната зависимост", макар и незначително, оказва рекламата на т.нар. "твърд хазарт" (казина, рулетка, покер и пр.), се посочва още в документа.

Лотариите са обект на строга държавна регулация и осъществяват дейността си под стриктен държавен контрол, а лотарийните билети са ценни книжа по действащото законодателство.

Докладът илюстрира и разпределението на приходите от лотарийни билети, съгласно действащата законова уредба. 100 единици приход от билети се разпределят – 15 за данъци (от които 1,5 в Национален фонд "Култура"); средно 66 - изплащане на печалби на участници (при законово задължение за минимум 50); средно 9 – търговска отстъпка за разпространители; 10 – реклама, организация плюс крайна печалба за фирмата-организатор.