Да направиш камбана със сърце – за България, Сърбия...

Една-единствена фамилия отлива камбаните в България в момента - Георги и Виктор Лимонови, които са баща и син. Традицията на семейството в този занаят се пази и продължава от 1872 г. насам.

"Аз лично се занимавам с това от почти 20 години. Прапрадядовците ми са започнали да правят камбани. Иначе техните родители и техният дядо също са се занимавали с леярство, но са правили други неща - включително свещници и други църковни неща. Те са от Банско и в “Света Троица” в Банско има свещници от моя прапрапрадядо от 1863 г.", разказва Виктор Лимонов.

Когато решава да продължи бизнеса на прадедите си, знае, че трябва да прави камбаните със сърце и любов и да не допуска компромиси с качеството им.

"Колкото и неромантично да звучи, нищо не ми казаха за професията. И съм научил, че не трябва да се правят компромиси, защото днес компромисът може да носи полза, но утре носи вреда”, посочва той. А всички тези неща са особено важни и защото от тяхната камбанолеярна излизат всички камбани в страната от почти 70 години насам.

"Ние сме основният род, който прави камбани. Имало е и още едни - братя Алексиеви, които са се занимавали с това докъм 50-те години на миналия век, но след това са спрели. Срещат се и различни камбани на хора, които са били чираци някъде и опитват да ги правят сами - правят една-две и по този начин някога се е учил занаятът. Сега няма такова нещо. "Това е тежка професия и няма желаещи”, казва с нотка на съжаление Виктор Лимонов.

Някога самата занаятчийска работа е била такава, че са имали чираци и калфи и всеки е израствал в професията, докато я работи - от най-дребното до най-сложното. Самият Лимонов има две дъщери, но не вижда заплаха за бизнеса си.

“И моят дядо също имаше две дъщери, това вече е дежавю, не е непозната ситуация”, казва с усмивка той. От ръцете му са излизали камбани от по половин тон. Но не размерът е най-важен. Всички камбани са уникални. Всеки леяр в света си има форми и сплав, с която ги пълни. В друга форма същата сплав не става. Всеки е стигнал по емпиричен начин до формата и материала и си ги прави такива.

“Само като видя камбаните, си ги познавам нашите, където и да са по света”, казва с усмивка Лимонов, но допълва, че произведенията им имат и отличителен знак, по който всеки може да ги разпознае, където и по света да са камбаните.

"В началото на XX в. в периода 1905-1910 г. моят прадядо прави елипсовиден печат, в който пишел "Лазар Велеганов", после дядо ми беше Благо Велеганов, а сега ние пишем само фирма "Велеганов, Пловдив", основана 1872 г.", обяснява майсторът, пише "24 часа".

А български камбани има на няколко места в света. "Правили сме за Македония, Сърбия, българските общности в чужбина, включително в Турция. Но предимно за България правим”, уточнява той.