Доклад доказва: Глад на кадри няма, заплатите просто са ниски!

В България няма недостиг на кадри. Повечето обявени свободни работни места са за хора с ниско образование, на които се предлага ниско заплащане и не се осигурява обучение.

Това каза председателят на сдружение "Солидарна България" и икономически съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова на форум за недостига на работна сила, организиран от фондация "Фридрих Еберт" и сдружението.

Според нея дисбалансите на пазара на труда са заради високата квалификация, а не заради липсата на такава.

Тя цитира данни на Евростат, според които България е на осмо място в ЕС в сектор промишленост по работа на висококвалицирани кадри, които заемат позиции, които изискват много по-ниска квалификация.

Поводът за доклада, представен днес, е поредицата направени промени в трудовото законодателство, с които се облекчи достъпът на работници от трети страни с аргумента за недостиг на кадри.

Ваня Григорова отчете, че в България твърденията за недостиг са от 2008 година, когато е направен опит за споразумение с Виетнам, за да се удовлетворят нуждите на бизнеса. Десет години по-късно работодателите вече са благодарни на сегашното правителство за вноса на кадри от трети страни, каза Григорова, цитирана от БТА.

По данни на Агенция по заетостта към 5 ноември свободните работни места са малко над 13 000 за цялата страна, а регистрираните безработни са малко над 193 хиляди, което означава, че приблизително 15 регистрирани безработни се борят за едно място.

Обявените свободни работни места са без изискване за образование или максимум изискване за завършен десети клас - 90 на сто от обявите са за хора с ниско образование и без особена квалификация.

Според Григорова са неверни и твърденията за недостиг на отделни специалности като няколко групи инженери, което беше причина за премахването на пазарния тест.

За първите 9 месеца на 2017 г. има обявени 409 свободни работни места за инженери, а в същото време 2880 са регистрираните безработни с подходяща квалификация.

Тези работни места обаче стоят свободи заради ниското заплащане. Едва по около 700 лева на месец при положение, че някои от големите български работодатели заявяват, че заплата от 3500 - 4000 лева би върнало инженери в страната.

Такова възнаграждение ще им позволи стандарт на живот като този, който поддържат в Германия и Холандия.

Някои от безработните инженери са се деквалифицирали, но въпреки твърденията на бизнеса, че няма квалифициран персонал, към 2015 година 82% от работодателите, които не организират обучения, твърдят в анкета, че не го правят, защото успяват да си намерят квалифицирани кадри, каза Григорова.

Тя посочи, че около 46% от обявените заплати в Агенцията по заетостта са под 1000 лева, 14 на сто са до 510 лева, има и по-ниски заплати при работно време под 8 часа.

Приемливите заплати са едва 9% от всички обяви, а голяма част от работодателите изобщо не обявяват заплати.

89 на сто от заявените работни места от АЗ се заемат в рамките на два месеца, което не показва особени проблеми на българския пазар на труда, коментира Ваня Григорова.

Данните до запитване в агенциите и сайтовете за обяви за работа показват, че ако има глад за кадри, то не е за България, а за износ към Западна Европа, каза Григорова, като уточни, че не е ясно доколко обявите са реални, а не имиджови за атрактивните позиции с атрактивно заплащане.

Според нея основните проблеми в България са свързани със закриването на техникумите, което лишава българският пазар от специалисти, както и ниският престиж на работническата професия.

Григорова смята обаче, че не трябва да се приемат "смущаващите" работодателски предложения да се ограничи приемът в математическите и езиковите гимназии, а да се приложи модел, който възражда професионалното образование, но с договорно споразумение с потенциалните бъдещи работници, с което бизнесът да се ангажира с добро заплащане за определен период.

Бизнесът настоява за централно планиране, но не и за договорно споразумение, коментира Григорова.
Експертите искат още работодателите да са задължени да обявяват свободните си работни места в Агенцията по заетостта, което ще даде реална картина на пазара на труда.

Срещите са показали още, че за да се завърнат заварчици и технолози от Словения в България, е необходимо тук да им се осигури 1600-1700 лева заплата.

Прогнозите на работодателите са в следващите няколко години в резултат на промените в трудовото законодателство у нас да дойдат половин милион работници от трети страни.

В същото време проучвания показват, че ако притокът на хората, които влизат в страната се увеличи с 10 на сто от настоящия обем на работната сила, ангажирана в страната , то 1,7 на сто от БВП на страната се пренасочва от местните работници към собствениците на капитал, каза Григорова. Това означава, че два милиарда и седемстотин милиона лева ще се пренасочат от местния работник към банковите сметки на бизнеса, коментира Григорова.