Ценко Чоков - от селски барон, уиски и кючеци до екскмет с 15 болести

Ценко Чоков определено е феномен сред хората, които са били избирани за кмет в България. През последните години той бе постоянен "гост" в медиите заради методите си на управление и гуляите, които организира в Галиче. Село, за което не веднъж е казвано, че е държава в държавата.

С тъмни очила, огромен златен ланец и уиски в ръка Ценко Чоков играе кючек около бял джип, паркиран пред ресторант във врачанското с. Галиче. Вътре приближените на кмета празнуват новата придобивка. В джипа е седнал дебел фолкпевец, който реди рими в прослава на вечния кмет, който кара хубави коли и спи с хубави жени.
Ценко черпи с марково уиски, а на трапезите му има изобилие от ядене. Годината е 2015-а, а кметът е на върха на своята слава, припомня историята му "24 часа".

От този разгул и демонстрация на власт не е останало нищо. Днес Чоков страда от 15 болести, вече не е кмет и има присъда от 4 г. и половина за отвличане, побой и палеж.

Пътят към кметския стол

В мътното време на първите години от прехода звездният час за бъдещия управник на Галиче настъпва около 1990 г. Чоков не пропуска шанса си да се включи в играта като охранител в СИК, сдобива се с мощна западна кола, бухалки в багажника и само за година натрупва 4 висящи дела за рекет и самоуправство. Разследват го и за опит за убийство, след като стреля с незаконен пистолет срещу трима на селски пазар.

Десетки са пребитите от него собственици на магазини, на малки фирми или просто хора, които са му възразили. Дори участвалите в какво ли не мутри на СИК в Белослатинско и региона се стряскат от неговите изцепки и неуспешно се мъчат да го укротят.

През 1991 г. Чоков пробва силите си на първите местни избори след промените у нас, но тогава не успява да стане кмет на Галиче. Но пък взема властта в селото чрез окупация на местното ТКЗС.

За първи път Ценко става кмет на Галиче през 1994 г. Хората в селото и сега си спомнят за многобройните заплахи, побоища и палежи, чрез които Чоков се добира до заветния стол. А още преди да влезе в кметството, вече е превърнал Галиче в частна собственост, заграбвайки по-голяма част от имуществото на бившето стопанство и плодородните земи около селото.

Новият кмет налага свои разбирания за законност и ред в Галиче. Той е полицай, прокурор, съдия и палач едновременно. Така превръща селото в територия извън държавата. Наложеното от него лично правосъдие все пак стряска институциите и Чоков е принуден да си подаде оставката през юли 1997 г.

Завръща се отново в кметството след 3 г. Чоков все още върти бухалката като от времената на силовото застраховане и десетки си патят от гнева му. Единици обаче се оплакват в полицията.

Ценко лично издирва крадци, връзва ги за стълбове в центъра на Галиче и ги наказва с публичен линч. Много от възрастните хора го боготворят, защото им помагал в трудни ситуации - спасявал животните им при наводнения, давал им пари за хляб, чувствали се сигурни. Други тихо негодуват от тормоза.

През следващите си мандати кметът се сдобива със стотици декари земеделска земя в района и се превръща в истински селски барон. Фирмата на жена му обработва нивите, а Ценко лично кара трактори и комбайни, за да събира реколтата. Вземал е и субсидии за обработваемите площи. В същото време винаги успява да се измъкне от опитите на правосъдието да спре сделките му, извършвани на ръба на закона. Властта е неспособна да се справи и с групата около него, които безчинстват в околията. В схемата на Ценко Чоков за придобиване и прехвърляне на имоти са участвали нотариус, неговият помощник и адвокатка от Бяла Слатина. По-късно те бяха разследвани за нарушения при сключване на сделките.

Многобройните имотни измами на Чоков и сигнали за лихварство, палежи и рекет принудиха прокуратурата да се намеси през 2016 г. В края на май същата година той беше арестуван показно в Галиче. Тогава стана ясно, че оформилата се група от негови лично предани хора държала в страх Галиче и се разправяла жестоко с всеки, осмелил се да се противопостави на исканията на кмета. Наречената от прокуратурата организирана престъпна група действала като шпицкоманда на Чоков и налагала със сила разбиранията му за ред.

Чоков бе подкрепян от различни политически партии и движения. Предишни мандати печели като кандидат на ГЕРБ, а последните два - от листата на ДПС, но никога не е бил член на тези партии.

Мехти Касъмов, който почина навръх Коледа в Пампорово, е един от най-близките приятели на Ценко Чоков в последните години. Той беше тарторът на ромската махала в Галиче.

Дългогодишният активист на ДПС бе известен в селото и региона като човека, без чиято тежка дума нищо не можеше да се случи. През първите години на прехода и кметуването на Ценко Чоков Мехти е уличаван многократно като съучастник на многомандатния селски управник в заграбването на земеделски имоти с неизяснени наследници. Двамата успяват да заграбят хиляди декари обработваема земя в няколко врачански села.

Години наред той беше известен като най-големия брокер на гласове във Врачанско, а в Галиче с вота на ромите, привърженици на ДПС, осигуряваше сигурната победа на Ценко Чоков в изборите за кмет. Ромският барон, който не криеше пред медиите, че циганите гласуват по неговата воля, бе и общински съветник от ДПС в Бяла Слатина. Кандидатира се неуспешно за кмет на града, както и за депутат от движението на Доган.

На отстъпен парцел от имота на ромския барон в Галиче бе построена джамия и с пари от различни мохамедански фондации населението на циганската махала бе тотално ислямизирано. В махалата Мехти Касъмов бе известен като благодетел, готов винаги да помогне на бедните си събратя.