"Четири лапи" сезира ЕК за чумата по овце, кози...

Българският офис на международната организация за защита на животните "Четири лапи" се обърна към Еврокомисаря по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис относно ситуацията с обявената през лятото на миналата година епидемия от чума по дребните преживни животни и последвалите действия на Българска агенция по безопасност на храните и нейния изпълнителен директор.

"Седем месеца след обявяване на първото огнище на чума по дребните преживни животни, все още няма яснота относно произхода на болестта в страната ни, не е определен и типът на вируса", припомня д-р Марина Иванова, директор на "Четири лапи" за България.

"Тъй като БАБХ действа непрозрачно, а и за мнозина експерти взетите до момента мерки са със съмнителна ефикасност, ние се обърнахме към Европейската комисия с молба да изяснят ситуацията и да потвърдят доколко действията на агенцията са в синхрон с европейското законодателство".

Още от обявяването на епидемията експерти на "Четири лапи" следят ситуацията в Странджа и тъй като до момента наблюденията им са доста по-различни от официално обявената от БАБХ информация, от организацията държат да получат отговор от Еврокомисар Андрюкайтис на няколко въпроса.

Доколко първата заповед на Изпълнителния директор на БАБХ за умъртвяване на дребни преживни животни в Странджа от 20.06.2018 г., издадена преди да бъде обявено първичното огнище на заболяването, както и преди диагнозата да бъде потвърдена от Европейската референтна лаборатория за чума по дребните преживни животни, нарушава разпоредбите на европейското законодателство;

Дали предприетите мерки от БАБХ за унищожаване на всички животни в населените места, за които е имало съмнение за вируса, не са прекалено крайни;

Доколко ЕК счита, че вместо при съмнения за заболяване да се премине към масово унищожаване на селскостопански животни и изплащане на крупни обезщетения на собствениците, е по-добре да се ваксинират животните превантивно;

Дали референтната лаборатория е типизирала установения у нас вирус и ако не – в какъв срок трябва да направи това;

Дали ЕК счита, че с бездействието си в първите дни след обявяването на епидемията, и по-специално липсата на мерки за ограничаване на движението на хора и животни, БАБХ е допринесла за разпространението на болестта;

Дали ЕК счита за правилен подхода на БАБХ да не информира собствениците на дребни преживни животни за предстоящото умъртвяване на стадата им и доколко пълната непрозрачност е удачен начин за ограничаване на укриването на животни от техните собственици;

Извършвани ли са проверки от страна на ЕК върху дейността на БАБХ като компетентен орган по здравеопазването на селскостопанските животни в Република България за ограничаване на заболяването чума по дребните преживни животни, какви са резултатите от тези проверки и има ли наложени санкции за страната ни;

На какво основание е издадена заповедта на изпълнителния директор на БАБХ, разрешаваща на собствениците от засегнатите от чумата по дребните преживни животни райони да закупят нови животни и дали тази заповед е в съответствие с  рестрикциите, които ЕК е наложила.

Не на последно място, от организацията очакват отговорът на Комисията да изчисти всички неясноти и съмнения относно обработката на пробите, какъв е типът на установения у нас вирус, как той е влязъл в страната ни и доколко липсата на информация по този въпрос от обявяването на епидемията до момента не излага на риск животновъдството и добруването на дребните преживни животни в целия Европейски съюз.