Родопчанки на оглед – за талия, тегло, гърди... А искат само да берат ягоди

Да береш ягоди във Великобритания е един от начините да попълниш семейния бюджет за стотици българи. Brexit едва ли ще промени много картината, защото тази дейност не е сред любимите на местните и собствениците на плантации наемат предимно работна ръка от чужбина. Не по-различна е ситуацията и в Испания, а и в други държави.

Този труд определено попада в категорията "тежък физически".

На фона всичко това идват скандални "кастинги" на жени от Родопите.

Отново стартира кампания по набиране на селскостопански работници за бране на ягоди в Испания. Кандидатите трябва да са жени на възраст между 25 и 55 години и да притежават опит в селското стопанство. Крайният срок за записване е 15 март. Но се оказва, че има изисквания и за външен вид.

"Когато влязох на интервюто за работа, вътре имаше един човек от бюрото по труда, преводачка и компютър на масата. Скайпът беше включен с камера, а от другата страна беше човекът, който трябваше да води разговора и съответно да одобрява кандидатките. Накара ме да се завъртя, с цел явно да ме огледа. След по-малко от пет минути преводачката ми предаде думите му: "Не ставаш за тази работа. Просто си дебела, имаш големи гърди! Почувствах се сякаш бях на кастинг за порно филм", казва кандидат-ягодоберачка, цитирана от Rodopi24.com.

Млади момичета, домакини на средна възраст, отчаяни родопчанки искат ежегодно да влязат в трудовата характеристика за главни героини в напълно българската продукция "Новата робиня от Източна Европа". В този тъжен сериал всяка дама желае своята малка роля, която обаче ще осигури поне известно време достойно съществуване на семейството й у дома. Стотици родопчанки се отказват доброволно от деца, родители, съпрузи, за да се влеят в тежкото трудово поле отвъд границите. Докато те превиват гръб, мислите им ги понасят към дома в трепетите "взе ли си детето матурата; тате как се чувства след операцията; случи ли синът на кола".

"Работили сме какво ли не, явявали сме се на какви ли не интервюта, но такова чудо не е било. Как и зъбите не ни огледаха, като кон за продан?", коментират голяма част от кандидатите за гурбетчийки.

"Имам чувството, че британците всячески се опитват да достигнат дъното. Чакат да дойде петък и нахлуват в пъбовете. Те работят до около 23 часа. В 23:01 ч. затварят. Който пил-пил. Всички по къщите си. Понеже имат малко време, се напиват до безобразие. Падат от столовете в кръчмата. Пеят, повръщат. Това представляват тези, на които се опитваме да подражаваме. И като дойдат на нашето Черноморие се чудим защо е такова реномето на курортите ни", споделя пред изданието родопчанин, който от 15 години си изкарва прехраната на Острова.

"Алармата се включва. Часът е 5. Следва ставане с мъка от леглото. Навън е тъмно и студено. Започва поредният тежък работен ден. Далеч от дома. На хиляди километри. Оставаме без кръст. Първите дни е най-кошмарно. Докато пречупиш болката. След това се търпи", разказват работнички по плантации във Великобритания.

Живеят в бунгала. По няколко. Като в малък концентрационен лагер. Но доброволен. Бачкат здраво, за да събират пари за семействата си у дома.

"Там британци няма да видите. Те не работят такава дейност. Дори сме сигурни, че не знаят за съществуването й. Ако не сме ние и такива като нас от Източна Европа, те няма какво да напазаруват от хранителните си вериги. А как живеем там, на никого не му пука. Ние сме роби за тях. Ние вършим черната им работа. Те гледат на нас отвисоко. С погнуса и отвращение. Ние сме чужденците, които трябва да създават тяхното охолство. Работим за жълти стотинки по техния стандарт. Глезим високомерието им", разказват нашенки.