Руско-турската война и договорките на Великите сили

Руският народ е посрещнал с въодушевление Руско-турската освободителна война от 1877-78 година. Има спомени, които разказват как руските деца са си правели дървени пушки и са марширували, представейки си, че отиват да воюват за християните на Балканите, разказа проф. Лизбет Любенова в "Операция История" на на Bulgaria ON AIR.

В руското общество тази война се е възприела като религиозна война, като война на кръста срещу полумесеца. Иначе интересите на Руската империя са чисто геостратегически, стремеж към Крим и Проливите, към първото овладяване на Кавказ, към излаз на топлите морета. Екатерина Втора Велика обръща поглед от север на юг и към Балканите, обясни историкът.

По време на тази война се разгръща военният гений на генерал Суворов, който във военната си книжка като народност посочва българин, тъй като е наследник на българите от Волжка България. Такива са и Кутузов и дори Пушкин. Аристокрацията на Волжка България се е вплела в тази на Руската империя.

"България трябва да е щастлива, че не се е случило разделение по вертикала, защото е имало и такива планове - Дунав, Плевен, Търново и надолу до Бяло море. Тогава руската зона е щяла да бъде източната, а всички земи на запад са щели да отидат в Сърбия", обясни историкът. По думите й войната и Освобождението ни са резултат от договорка на Великите сили.

"Всяка война приключва с такъв международен договор, че там да има огнище, което всеки момент да се взриви. Мислите ли, че днес някой би позволил балканските народи бързо да просперират и да станат икономически силни?", риторично попита проф. Лизбет Любенова.

Тя е категорична, че българсикят народ не е получил свободата си даром, защото самият той винаги е оказвал съпротива през петте века робство и е дал много жертви във войната. "Ние не говорим за геноцид, както при арменския народ, защото там е ударно, а в България е имало непрекъснат процес на етническо ликвидиране", завърши тя.

Строежът на Паметника на Свободата на връх Шипка е определян от мнозина като Втората шипченска епопея. Голяма е ролята на майстора строител Пеньо Атанасов – Бомбето, когато други строители се отказват заради тежкия труд и лошите метеорологични условия, той поема градежа и го приема като лична кауза. Иначе идеята за паметника е още от 1878 година и неин автор е Петко Каравелов. Строежът е завършен през 1936 година. Той е построен с пари събрани от граждани от цяла България, разказа другият гост проф. Вера Бонева.

Строежът е бил изключително труден. Камъните за монумента са обработвани на ръка и са качвани с волски каруци до върха. Строяло се е в топлата част на годината -  от май до ноември. В приземната част стените са около 2 м дебели, в горната част - около 1.40 м.

"По днешните стандарти Пеньо Атанасов – Бомбето е имал образование до 7 клас. Изключителен организационен талант, с много добър усет за работата. Негово дело е катедралната църква в Шумен, няколко моста", разказа тя.

По думите й имало е идея лъвът да бъде поставен отгоре на паметника. А фактът, че гледа на изток е, за да не бъдат обидени съседите ни, че имаме териториални претенции към тях, обясни историкът.

Още подробности за строежа на паметника на Шипка вижте във второто видео на Операция "История" на Bulgaria ON AIR.