Закъсняла ли е интеграцията на ромите и трябват ли по-крайни мерки?

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

1 / 13

В основата на концепцията стоят мерки за премахване на гетата, справяне с ромската престъпност, обществено полезен труд, контрол над социалните помощи, спиране на детската раждаемост. Идеята е да се затегне и контролът за получаване на социални помощи, които да бъдат спирани, ако ромите отказват да работят и да пращат децата си на училище. Финалният вариант на концепцията ще бъде готов до дни и тя ще бъде внесена в Министерския съвет, уточни Каракачанов.

По време на дискусията вицепремиерът изнесе данни, според които около 1 млрд. лева както от държавния бюджет, така и от външни фондове и програми, са похарчени за ромска интеграция, а конкретни резултати няма. По думите му средствата само са усвоени от ромски НПО-та, но без реално да са свършили нещо за интеграцията на ромското малцинство.

Каракачанов посочи и че има няколко документа, по които се води политиката за интеграцията на ромите, но те не приучават ромите към трудови навици и образование, а се опитват да направят българското общество толерантно към това, което правят ромите.

Според актьора Христо Матуфчиев мерките би трябвало да бъдат дори по-радикални. Той повдигна и въпроса, че политиците опират именно до този етнос, когато дойдат избори и попита как би могъл да се разреши този проблем.

"Докато ние тука говорим, тези хора продължават да правят деца на децата и мисля, че мерките дори трябва да са по-радикални", коментира той.

Андрей Слабаков пък изтъкна, че най-големият проблем са ромските лидери, които са усвоили парите за интеграция, но техните събратя не са видели нищо от тях.

"Образованието е задължително, а няма никаква санкция. Да не пращаш детето си на училище е углавно престъпление. Не могат да ми говорят за традиции и да правят деца на деца. 9-годишна бременна в България се нарича педофилия! Аз ако реша да си построя малък спретнат клозет в двора, веднага ще ми го съборят. Къде са ромските лидери? Да кажат защо не искат техните събратя да бъдат интегрирани", каза актьорът.

Според проф. Михаил Константинов пък една положителна мярка би било приобщаването на представители на ромското малницство към структурите на МВР и българската армия.

Васил Василев, председател на Общобългарски комитет "Васил Левски", пък настоя, че в някои ромски деца има много потенциал и държавата трябва да им помогне да не попаднат в гетото.

"В тези деца, когато са на тази възраст, има голям потенциал и ако възрастните са загубени, държавата трябва да обърне много сериозно внимание за приобщаването им към тези морални норми и цивилизованост. Ако им помогнем да растат и да се изскубнат от гетото, обществото ни ще спечели много", коментира той.

От своя страна Милен Миланов, който е от ромски произход, посочи, че ромското общество не е представено добре във властта.

"Колко общински съветници има в страната, колко сме представени на местно и централно ниво? Колко ромски депутати има? Ние не участваме в дебата, в който се вземат решенията по отношение на ромската общност", отсече той.

Миланов настоя и че не трябва да се свеждат нещата под общ знаменател и добави, че ромската общност не е еднородна.

"Аз не припознавам моето семейство с това, което излиза в публичното пространство. Трябва да се направи сегментиране на проблемите на ромите. Образованите роми пък да бъдат привлечени за изграждането на благополучието на държавата", каза още той.

В заключение той допълни и че не е хуманно да се бутат ромските постройки през зимата.