Българинът - антикомунист, православен, не иска бежанци и не харесва Тръмп

Обществото ни споделя по-скоро консервативен инстинкт. По-скоро традиционалистки и консервативно у нас звучат и леви, и десни, и привързани към Запада, и привързани към незападни модели, според изводите от първата дискусия на Института по социология "Иван Хаджийски" по повод 30-годишнината от началото на демократичните промени у нас.

Религия

70% от запитаните се съгласяват, че православието трябва да бъде съхранявано като част от идентичността ни, 81% се чувстват по-скоро българи, а 90% споделят, че се гордеят с българските фолклорни традиции и обичаи. В същото време обществото ни не стига до крайности, например еднополови бракове не се одобряват, но обществото няма нищо против различната сексуална ориентация.

В по-голямата си част българите са и негативно настроени към приемането на мюсюлмански бежанци, защото смятат, че са заплаха за България. Това вероятно се дължи на страх от възможен цивилизационен и религиозен сблъсък. Малко под една четвърт смятат, че страната ни е длъжна да осигури убежище на всеки застрашен човек – сред тях са основно хора от малцинствените групи.

По отношение на вярата в Бог – 63% декларират, че вярват, а 23%, че не вярват, 14% - не могат да се определят по този индикатор. Младите хора, респ. тези от столицата и т.н. са и по-малко вярващите.

Политическа ориентация

Оказва се, че 30% се възприемат по-скоро като комунисти. 67% казват "по-скоро антикомунист", което според социолозите е и предпочитан отговор по престижни съображения.

По линия ляво-дясно, българинът се определя по-скоро като десен – 58% са отговорили така, срещу 38%, които се смятат за по-скоро леви. И тук продължава да личи стигмата върху етикета "ляв", която стои в последните десетилетия.

Въпросът република или монархия към този етап не стои. Близо 90% подкрепят републиката като форма на управление срещу 9%, подкрепящи монархията.

По-младите се възприемат като десни, либерални и антикомунисти. Обратно, по-възрастните възприемат леви възгледи, по-консервативни настроени са и са по-скоро с комунистически възгледи. 

Хомосексуализъм и еднополови бракове        

В мнозинството си българските граждани виждат брака като акт само между мъж и жена, а малко над 10% приемат, че трябва да се легализират и еднополовите бракове.

По отношение на това какво представлява хомосексуализмът - болест или личен избор - интервюираните са разделени почти по равно - 49% срещу 48%. Съзнателно крайната форма на задаване на въпроса позволява ясно да се долови, че нивата на отрицание към тези теми у нас са високи. В същото време до крайности не се стига.               

Сред най-младите и хората с висше образование хомосексуалността не се възприема толкова негативно, колкото сред по-възрастните и хората с по-ниско образование. Но в крайна сметка очевидно преобладават негативните схващания.

Някои чувствителни теми, свързани с пола

Половината от интервюираните смятат, че домакинската работа е отговорност и за двете страни в едно домакинство, а 49% смятат, че това е работа само на жената. По отношение на парите – 59% смятат, че и двамата партньори имат еднаква отговорност, а 41% – само отговорност на мъжа.

Идеята за равнопоставеност на половете в домакинството среща по-висока подкрепа сред по-младите, хората с висше образование и т.н. Онези, които смятат, че например отговорност на жената е домакинската работа, са по-скоро възрастните и по-ниско образованите. Сходна е структурата на отговорите и по индикатора "кой трябва да носи доходите" - по-възрастните и онези с по-ниско образование смятат, че това е работа на мъжа.

Любопитно е, че жените се по-малко склонни да приемат стереотипни предписания, докато мъжете с по-голяма охота се съгласяват, че именно тяхна работа е печеленето на пари. Едното очевидно се възприема като в по-голяма степен угнетяващо, а другото – като по-скоро престижно.

Твърдението, че "правото на аборт е достижение за жената, защото само тя има право да се разпорежда с тялото си", се подкрепя с мнозинство от 60%. Тези, които смятат, че е "зло, към което трябва да се прибягва само в много  краен случай", са 39%.

Тезата, че абортът е зло се възприема от старите и ниско образованите, а обратното твърдение се подкрепя от младите и хората в активна възраст и високо образованите. Данните, като че ли сочат по-скоро положително отношение към възможността за аборт.
 
Отношение към националното

Приоритетно чувство на принадлежност към българската нация се изразява в 81% от случаите, а граждани на света се чувстват 18%. Сред по-възрастните и тези със средно образование, например, чувството за национална принадлежност закономерно е по-развито, а сред младите и по-образовани, обратно като че ли съществува повече космополитизъм.

68% се съгласяват, че българите са велик народ, срещу 32%, които смятат, че българите са като всички останали. Гордост от българските обичаи и традиции споделят 90% от българските граждани, а 9% смятат, че те са отживелица.

С твърдението "в случай на нападение срещу България бих воювал за нея" обаче се съгласяват точно толкова, колкото и с твърдението "държавата няма право да рискува живота на гражданите си дори при война". Най-младите, например, не са в такава степен съгласни да воюват, ромите също и т.н. Сред висшистите има най-голям дял готовност за защита на родината.   

Данните отново показват характерната за българското общество своеобразна нагласа на здравия разум – без крайности, с привързаност към обичайните ценности, в същото време, без екзалтация и екстремуми.

Негативно е отношението сред българите към легализирането на леки наркотици. Повече от три четвърти са против, а една пета е на обратното мнение. Останалите нямат мнение. Демографските показатели сочат, че легализацията се подкрепя от по-младите, а обратното мнение заемат по-възрастните.

51% от интервюираните подкрепят твърдението, че "за да просперира една държава, трябва да се управлява със здрава ръка", а 48% - "за да просперира една държава, трябва да се гарантира плурализмът, правата и свободите на гражданите". Останалите нямат мнение.

Положително е мнението на респондентите към международни лидери като Виктор Орбан – 40% положително срещу 21% отрицателно, 39% няма мнение, или пък Владимир Путин – 53% му симпатизират, 26% не го харесват, а 21% не знаят. Към Еманюел Макрон, например, негативното мнение е по-високо от положителното – 45% срещу 26%, а останалите нямат мнение.

Анализирани в този порядък, данните сочат ясно, че българите показват афинитет към по-авторитарни, консервативни в методите и идеологията си управленски стилове. В същото време обаче, интересен факт е, че бившият президент на САЩ Барак Обама, например, има по-голямо одобрение от настоящия президент Доналд Тръмп. Прекалено резкият стил очевидно тревожи обществото и на този фон умереният стил на Обама се харесва повече.

Президентът Путин пък събира и „бонус“ от традиционните за българите проруски сантименти. Така се оказва, че отношението към политически лидери не минава само през регистъра консервативно-прогресивно, а са налице и множество нюанси. 

Авторитарната, носталгичната и по-скоро традиционалистка нагласа на „здравия разум“ личи и в отношението към фигури от историята. Въпреки всякакви съмнения и противоречивост, масовото съзнание у нас дава одобрение на фигури като Цар Борис III и – в малко по-ниска степен – за Тодор Живков. Ясно личи, че разликите в отношението не са толкова идеологически, колкото времеви – отдалечеността във времето благоприятства подкрепата. Вторият фактор, който очевидно влияе, е популисткият стил в народната памет.