Честни ли бяха изборите? "Средната цена" на глас била 67 лв.!

Честни ли бяха изборите? Повечето хора у нас ги възприемат като по-скоро такива, в София обаче колебанието е много по-видимо.

В по-големите населени места вотът е бил по-скоро свободен и политически, докато в по-малките – може би по-зависим. Според отговорите на респондентите средната цена на глас е била 67 лв.

Това показват резултатите от експресен телефонен сондаж, част от независимата програма на  "Галъп интернешънъл", проведен между 14 и 19 ноември. Сондажът дава възможност за първи хипотези относно масовите възприятия по станалата актуална напоследък тема с честността на изборния процес.

31% от респондентите в проучването заявяват, че лично знаят за случай на продаване на гласове. Подобни данни са обикновено косвен индикатор за размера на продаването на гласове. Това, условно, се равнява на над 1.7 милиона души, уточняват от "Галъп".

67% не знаят за такъв случай, 2% отказват да отговорят. В столицата свидетелите на продажба на гласове по време на местните избори са 26% - сравнително по-малко от тези в останалите областни градове, където този дял е 33%. Изглежда, че в по-малките населени места продажбата на гласове е по-разпространена, посочват социолозите.

По традиция най-открито за темата с продажбата на гласове отговарят най-младите респонденти. При тях и делът на положителните отговори е най-висок. Тревога, но не и изненада буди и фактът, че респондентите с основно и по-ниско образование споделят забележимо по-често от останалите участници в проучването, че са лично запознати с подобни случаи. Много близки са и резултатите при респондентите от ромски произход.

Според резултатите от проучването един глас е струвал средно 67 лв. Най-често споменаваната сума пък е около 50 лв. цена за глас.

31% от анкетираните казват също, че са чували за конкретен случай за гласуване за определена партия по принуда. 67% отричат, а 2% отказват да отговорят. И в този случай изглежда, че гласуването по принуда в столицата (28%) е в по-малък мащаб, отколкото в останалите областни центрове (32%). В най-голяма степен от подобни практики изглежда са застрашени жителите на селата, които и в най-голяма степен споделят, че знаят за случаи на хора, гласували по определен начин под заплаха (34%).

И според този индикатор се оказва, че най-високата степен на зависими вотове е в по-малките населени места.

За мнозинството от запитаните изборите в тяхната община са били по-скоро честни. 43% казват твърдо "да", а 12% - "по-скоро да". За 38% от участвалите в проучването изборите не са били или по-скоро не са били честни (11% "по-скоро не" и 27% - "не"). Останалите 7% не могат да преценят.

В София общо 52% от запитаните смятат, че изборите са били честни или по-скоро честни – срещу 32%, които смятат, че изборите в София са били по-скоро нечестни или съвсем нечестни. В останалите областни центрове делът на убедените в честността на изборите е 56%, a делът на тези, които смятат, че изборите в тяхната община не са били честни, е 37%.

Така и в София, и в останалите областни центрове делът на по-скоро вярващите в честността на изборите надвишава този на скептиците с около 20 процентни пункта.

Прави впечатление обаче, че в София 16% от респондентите не могат да преценят дали изборите са се провели честно или не. За всички останали населени места, освен столицата, делът на тези, които не знаят как да отговорят, е между 3% и 5%, т.е. 3-4 пъти по-малък.

Жителите на необластните градове и на селата пък в по-голяма степен изразяват своето убеждение в честността на изборите. В по-малките градове делът на положителните отговори по отношение на честността е 58%, а в селата – 55%. В по-малките градове 38% от запитаните смятат, че изборите в тяхната община не са били честни, а в селата този дял е 42%.

Естествено винаги при такъв тип проучвания се наблюдава склонността към партиен тип отговори. Привържениците на спечелилата партия са склонни в по-голяма степен да казват, че изборите са било честни, посочват социолозите.

Сондажът е проведен сред 806 души по телефона между 14 и 19 ноември 2019 г. Той е част от независимата изследователска програма на агенцията и осигурява максимална представителност на данните чрез ползване на панелна методика. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.