Бой с тръби, маркучи, наказания: Разказът на жена, избягала от насилника си

Тя 20 г. е криела лицето си заради следите от боя, нанесен от най-близкият й човек.

За първи път той й посегнал, когато тя била на 23 години. По-късно не пощадил и децата им - биел ги с пръчки, с маркуч, наказвал ги да държат във въздуха тротоарни плочки.

Тя не смеела да се обади нито в полицията, нито в социално подпомагане Заплашил я, че където и да отиде, ще я намери.

Името на тази жена условно е Надежда. Тя крие лицето и самоличността си. Историята й обаче е позната на хиляди българки, които също като Надежда са жертва на домашно насилие, но парализирани от страх не търсят помощ.

"На първо място се страхуват да не им се случи нещо, да не бъдат убити, защото и такива заплахи са имали. Затова са чакали дълго време, преди да решат да напуснат насилника", обясни Нина Савова от Фондация "Бъдеще и Надежда" пред DW.

Много жени успяват да напуснат насилника, но за кратко.

"Където и да отидех, винаги ме намираше", спомян си тя.

И така, докато сила да отиде в Социална закрила не й дало едно от децата й. Там е била насочена към кризисния център на фондация "Бъдеще и Надежда" в Северозападна България, който работи от само 2 г., но вече е приютил 15 жертви на насилие.

В центъра работят социални работници и психолози, които до един са доброволци.

Жената и децата й остават там 3 месеца. Надежда повече не се връща при насилника си. Откакто си е тръгнала са минали 2 г.

Тя съжалява, че не е потърсила помощ по-рано.

"Това искам да кажа на всички жени - да потърсят помощ", апелира Надежда.