Хранителните разстройства продължават да са тема табу

Най-разпространените хранителни разстройства, анорексията и булимията, са двете лица на една болест според специалисти. По неофициални данни пациентите с хранителни проблеми у нас са над 250 000, но броят им със сигурност е много по-голям, тъй като не всички търсят помощ от експерти, съобщава БНР.

 

Жените с хранителни проблеми у нас за една година са се увеличили с повече от 20 на сто. Според статистиката във всяко училище има поне 10 момичета с анорексия. Катерина Чобанова, студентка по психология от Пловдив, разказва за ученичка и балерина, която след обида, че не достатъчно слаба и гъвкава, е отслабнала драстично и е стигнала до 34 килограма. "В момента тя е жива и здрава, очаква детенце, много е щастлива.", допълва Катерина. 

 

Много често пътят към оздравяването продължава с години. В конкретния случай е отнело цели 10 години. Според Катерина едно от важните неща е пациента да има късмет да попадне на подходяите специалисти и да се престраши да говори за проблема си. Самата Катерина посещава голяма част от времето си да помага на хора с подобни проблеми. 

 

"Хранителните разстройства все още са тема табу сред обществото и много хора са с предразсъдъци към тях. Много хора не знаят, че това не е просто диета, не е просто глезотия, много често под това стоят много по-сериозни симптоми, много по-сериозни преживявания", подчертава Чобанова.

 

Най-честите жертви на анорексията са тийнейджърките, а от булимия страдат предимно младите жени. И двете заболявания увреждат тежко психиката. Човек спира да има реална представа за външния си вид и живее в постоянен страх да не напълнее като почти не се храни. 

 

Трудно се откриват подобни заболявания, защото по правило страдащите не търсят помощ и трудно взимат решението да споделят за проблема. 

 

Болестта е изключително опасна, защото уврежда бъбреците, сърцето, черния дроб, създава хормонални проблеми, засягат се щитовидната жлеза и женските полови органи. Значително са зачестили смъртните случаи при тези момичета. Статистиката сочи, че едва 50% от тях живеят повече от 2 г. след откриване на болестта, ако не се вземат спешни мерки. Първата стъпка от лечението е осъзнаването на проблема, разказва Николета Няголова, студентка по психология и доброволец в инициативата "Матрица на глада", която е посветена на хранителните разстройства. 

 

"Ако човек не стигне сам до осъзнаване, няма как да се промени и начинът му на поведение, т.е. дори приятели и роднини да му помогнат в началото, ако той не е осъзнат за проблема си, самият процес би бил много по-труден. В някои случаи страдащият е наясно с това, че има проблем, но по някакъв начин го отрича дори за себе си и пред другите", пояснява Николета Няголова.

 

Николета Няголова и Катерина Чобанова са част от екипа, създал Фейсбук групата "Животът и хранителните разстройства", която има близо 5 000 последователи. Сегашните ограничения, свързани с коронавируса, също имат отражение върху хората с хранителни разстройства. Специалистите отчитат тревожна тенденция - не само жени, а и все повече мъже и деца стават жертви на хранителни разстройства. На 2 юни се отбелязва Световния ден за борба с хранителните разстройства.