За 8 години сме станали 7 пъти по-малко мизерни

За период от 8 години крайната мизерия в България е намаляла 7 пъти, а бедността като цяло - 2.5 пъти. Това е един от основните изводи в изследване на агенция "Медиана", направено в периода 1999-2007 г. сред над 17 000 българи над 18 години.

Изследването показва още, че за първи път от 1998 г. през 2007 г. повече от половината от хората са преодолели тежките материални притеснения, засягащи жизнените им потребности, а групата на добре вписалите се в пазарните отношения хора се е увеличила 4 пъти за последните 8 години.

В същото време изследването показва, че ромският проблем се очертава като най-тежък за страната както сега, така и през следващите 20-30 години.

Налице е ясна тенденция за "ромизация на бедността" заедно със засилено самосъзнаване на тази група като дискриминирана. Това създава предпоставка за етническа конфронтация в близко бъдеще.

По думите на социолога Андрей Райчев, националната сигурност е застрашена, защото през следващите 25 години ромите ще достигнат 40 процента от българското общество.

Ако през 1999 г. само 1,6% от българите са се смятали за богати, то през 2007 г. те са вече 8,8% от населението, сочи изследването. По-голям е и броят на хората с добро материално положение – 15% от българите при 4% през 1999 г.

Без големи материални притеснения са 29,2% от хората в България, при 14,9% през 1999 г. По-малка е разликата през годините в броя на хората с материални притеснения. През 1999 г. те са били 27,3% от населението, а през 2007 г. са 24,9 процента.

Бедните са намалели за последните осем години от 38,3% до 19,1%, а мизерстващите от 14% на 2,3%. В същото време 52,2 процента от българите смятат, че е нормално обществото да се дели на бедни и богати, а 54% подкрепят национализирането на капиталите на всички забогатяли през последните 18 години.

Други 49,9% са на мнение, че богатите трябва да се обложат с такива данъци, че доходите им да не надвишават сериозно тези на обикновените хора. Като цяло качеството на работната ръка расте - над 50 % от младите хора (18-35 г.) имат достъп до компютър, близо половината ползват интренет, близо 30 % се справят със западен език, висшистите сред младата генерация доближават 30%.

Увеличава се делът на младите хора без образование. Към момента те представляват около 10 % от младата генерация и техният дял се е покачил почти два пъти в сравнение с по-възрастните поколения.

Оформена е стабилна социална група, която няма шансове за реализация на трудовия пазар – хора без образование и квалификация, неграмотни. Една четвърт от младата генерация (хората до 35 г.) попада в тази група на “млади аутсайдери”.

Очертава се картина на дефицит на работна ръка, от една страна, и наличието на огромна група български граждани „излишни хора” (около 140 000 млади българи), които не представляват работна ръка поради липса на квалификация, а в част от случаите дори и на елементарна грамотност.

Един от най-тежките проблеми пред българското общество в момента е съдбовната връзка между материалните възможности на родителите и възможността на децата им да продължат образованието си. Застрашени от перспективата да не достигнат дори и средно образование са около 30% от децата в страната. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.