Реформа в психиатричната помощ няма от времето на комунизма

Дългоочакваният проект на Национална стратегия за психично здраве вече е публикуван за обществено обсъждане. Документът има амбицията да предложи визия за следващите 10 години – до 2030 г.

Предвижда се разкриването на центрове за психично здраве в областните градове, в които такива липсват, както и отваряне на клиника за лечение на хранителни разстройства в София.

Замислено е разкриване на клиники по детско-юношеска психиатрия към университетски болници в Плевен, Пловдив и Стара Загора. Като проблем се очертава затрудненият достъп до спешни психиатрични услуги. Стратегията съдържа оценка на потребностите на населението и на функционирането на различните служби.

Системна реформа не е правена от времето на комунистическия режим, коментира пред БНР акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, бивш национален консултант по психиатрия. Той е член на работната група, изготвила документа.

„Козметични реформи в стил – дай да съкратим тук 50 легла и да пуснем пациентите на улицата, са правени през 90-те години и последствията от тях са повече от катастрофални“, коментира той.

В момента поради липса на нормативна база лечението на пациентите е фрагментирано до невероятна степен. Липсва приемственост между клиничната и стационарна форма на обслужване и извънболнично лечение, а във всеки от тези сегменти се наливат някакви средства, посочи Стоянов.

По думите му сега стационарните услуги са изпратени „в горите тилилейски".

Акад. Стоянов даде примери с неоправдано тежките ремонти на остарелия сграден фонд в болничното лечение и огромните суми, които се дават за скъпоструващи антипсихотици в извънболничната помощ. На този фон Здравната каса финансира с 5 лева антикризисната интервенция, осъществявана от психолози и психиатри, допълни той.

Според Дроздстой Стоянов е налице огромна пропаст в преценката на значението и ролята на различните технологии, използвани за овладяване на психиатрични кризи.

Като рискове пред стратегията Дроздстой Стоянов открои както политическата нестабилност, така и липсата на единство и разногласията по някои проблеми в професионалното съсловие, които могат да имат подривен ефект.

„И тези проблеми са свързани с най-важните, опорни точки на стратегията, подлежащи на осъществяване след първата година“1 каза той.

Работещите в системата имат разнопосочни интереси, много от тях са възрастни – преобладаващата част от персонала е над 55-годишна възраст и в този момент не са заинтересувани от промяна в статуквото, отбеляза Стоянов.

За реализиране на стратегията за психично здраве е необходим дългосрочен политически ангажимент, категоричен е специалистът.