На въздух, с дворче и далеч от вируса - хиляди бягат на село

Хиляди българи бягат от COVID-19 на село. По време на извънредното положение през пролетта се оформи и първата вълна от преселници от градове към села и вилни зони. Тогава хиляди смениха дори адресните си регистрации, за да могат безпрепятствено да посещават селските си домове или вили. Някои останаха там цяло лято и се завърнаха чак през септември заради началото на учебната година. Сега с бума на заразените обаче тенденцията за преместване на село набира нова сила, съобщава в днешния си брой "Телеграф".

Жителите на селата около Стара Загора са се увеличили с 20 000 заради пандемията, посочиха от общинската администрация. Почти няма населено място без увеличение на хората с настоящ адрес от 15 март, когато бяха изградени КПП-та на входовете и изходите на областния град. На отделни места „новите“ живущи са почти два и три пъти повече от „старите“. Сред примерите с подобен наплив са села като Борилово - 809 с настоящ и едва 159 с постоянен адрес; Арнаутино - с  471 срещу 170, и Змеево - 971 срещу 523. Към средата на септември в Стара Загора е имало 125 200 жители с постоянна адресна регистрация при 177 240 в общинската структура, която включва и 51 села.

Не липсват и случаи, при които постоянно живеещи в околните села са си направили настояща адресна регистрация в града, но те не са толкова много.

В селата от Родопската яка край Пловдив по време на извънредното положение и КПП-та например са се регистрирали над 3000 души само за месец. Мнозина от областния център, които притежават вили по селата, прехвърлиха там своите адресни регистрации. Така от 20 март до 23 април т.г. в 19-те села от родопската община са се регистрирали официално 3058 души. Най-много регистрации тогава имаха селата Марково и Белащица, които са привлекателни за живеене заради спокойствието и чистия въздух. След тях веднага се нареди село Първенец, а с по 200 нови жители се оказаха селата Брани поле и Брестовица. По около стотина нови жители имаше в другите села от община Родопи.

„Спокойни сме, че ако пак затворят областните центрове, имаме регистрации по селата и ще можем да ползваме къща с двор. Едно е да си затворен в апартамент, като в кутийка, а съвсем друго е човек да си има дворче, където да излезе да изпие една блага ракия вечерно време”, се кръстят новите-стари жители на селата от Родопската яка до Пловдив.

Заради пандемията много русенци прекараха лятото на вилите си в близките села, където вероятността да се срещнат със заразени с коронавирус е много по-малка. Някои продължиха да живеят там и да пътуват всеки ден до работата си в областния град, но други се върнаха заради децата си в началото на учебната година. Данните на ГРАО също сочат, че регистрираните по настоящ адрес в областния град намаляват. Ако на 15 март 2020 г., в началото на обявяването на извънредното положение, те са били 157 284, към 15 октомври т.г. вече са 151 201, тоест за седем месеца са с 6083 души по-малко. Разбира се, причината за намаляването на регистрираните по настоящ адрес може да е и друга.

От средата на март десетки жители на Велико Търново са се преместили да живеят в близките до областния център села. Собственици на агенции за недвижими имоти споделят, че през последните месеци сериозно е нараснало търсенето на къщи в най-близките до Търново села като Самоводене, Поликраище, Малък чифлик, Шереметя, Присово, Пчелище и Беляковец. Преобладаващата част от купувачите са хора с добри финансови възможности, които търсят да закупят нови или по-стари къщи след основен ремонт, по възможност с модерно съвременно обзавеждане.

Засиленото търсене увеличи рязко и цените на селските имоти. Къща на два етажа с 3-4 стаи, двор и градина, с нормално обзавеждане, без излишен лукс миналата година се предлагаше за 20-25 хил. лв. Сега цената на такъв имот започва от 40 хил. лв. нагоре.

Много великотърновци споделят, че след обявяването на извънредното положение са се прибрали да живеят в бащините си къщи по селата и оттогава са избрали през деня да работят в града, но вечер да се връщат на село. Някои от по-заможните боляри забегнаха чак в селата в Еленския Балкан. Кметове на някои села споделят, че в областта има и няколко случая на жители на София и Варна, които още през април са се прибрали със семействата си и оттогава не са се връщали обратно, като работят „хоум офис” чрез интернет.

С разрастването на пандемията от коронавирус много варненски жители, които притежават извънградски имоти, предвидливо се преселиха от съображения за сигурност на село или в близките до града селищни образования и вилни зони. Селата край Варна - Доброглед, Слънчево, Звездица, Константиново, кварталите „Галата“ и „Виница“ и вилните зони „Боровец“, „Ракитника“ и „Траката“ се очертават като най-сигурното и привлекателно място за живот. Докато доскоро хората ходеха там през почивните дни, сега предпочитат да се установят постоянно. Тези миграционни процеси, които от началото на пандемията бяха временни, сега стават все по-трайни и ще продължат за в бъдеще. Данните сочат, че ако през м.г. механичният прираст за община Варна е била плюс 390 души, сега преселението се е увеличило над два пъти, като тенденцията е към нарастване на желаещите да живеят извън големия град. В началото това са предимно възрастни хора, но сега възрастовата граница се снижава. От общините във Варненска област най-много нови заселници има в Аксаково, Аврен и Бяла, Ветрино и Девня.

Вече има цели семейства, които трайно се установяват да живеят по селата, като голяма част от тях са сменили и адресните си регистрации. Много от новите заселници възстановяват наследствени стари къщи, други купуват добре уредени реновирани жилища, които доскоро са били собственост на руснаци и англичани.

От данните за 2019 г. става ясно, че още тогава жителите на Добрич вече са ориентирани към живот на село. Миналата година 1902 лица са сменили своето обичайно местоживеене с друго, но отново в областта. Тук най-голямо териториално движение има по направлението „град - село“ (42,9%). Тенденцията за живот на село се засили особено след пандемията от пролетта. В близките села около областния център Добрич почти няма празни или изоставени къщи. Пример за това е най-близкото село Бранище, което е само на 2 км от града и се намира по пътя Добрич - Албена.

Преселването на хора в селото се засили от началото на пандемията, особено в Лозята край Бранище. Преди пандемията имаше доста обявени за продажба къщи, собственост на жители на Добрич, след месец март обаче обявите бяха свалени. Ако в Лозята до миналата година целогодишно живееха около 20 семейства, то сега са 50-60. Същата е ситуацията и с другите близки села - Дончево, Победа, Плачи дол. Хората не си сменят регистрацията, казват кметове.