Българите пишат Добър (4) на институциите в COVID кризата

Обществото ни още дава кредит на доверие към мерките за справяне с короновируса у нас и по-скоро ги оценява добре в сравнение с положението в много други страни. Това вероятно се дължи и на известната либералност на тези мерки, както и на усещането, че част от паниката се натрапва излишно. Обществото обаче намира и съвсем реални проблеми и хаотичност – както личи от общественото мнение и неговите страхове. Засега, в обществените очи по-видими остават проблемите в здравеопазването, а по-умерени - в икономиката.    
 
Изводите са от поредната вълна на бърз телефонен сондаж за коронавируса на „Галъп интернешънал“. Тя е проведена между 12 и 15 ноември сред 810 души.

В средата на ноември 23,8% избират опцията „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали“.

 53,2% избират по-спокойното твърдение: „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“. 21,1% приемат най-спокойното или дори пренебрежително: „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.
 
По традиция надделява умерено тревожната реакция.

Преди седмици обаче имаше и белези на поляризация – двете крайни опции като че ли увеличиха тежестта си.

Сега личи малък ръст на тревогата: пренебрежителната крайност като че ли губи позиции, а крайно тревожната реакция като че ли расте. Дали ще има задълбочаване на тревогата, евентуално ще покажат следващи вълни на сондаж.

В средата на ноември няма съществена промяна спрямо предходната вълна на сондаж –  общо 44,4% са напълно съгласни (15,5%) или по-скоро съгласни (26,9%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса.

Общо 54% са по-скоро несъгласни (29,5%) или напълно несъгласни (24,5%).
 
53,8% се съгласяват, че България се справя сравнително успешно на фона на много други страни. Не се съгласяват 37,5%. В началото на пандемията това убеждение достигаше почти до единодушие, но фактът, че дори и сега се споделя в мнозинство е показателен, че обществото у нас възприема толерантно мерките, които се вземат. Това вероятно се дължи и на известната толерантност на самите мерки.  
 
По познатата от училище шестобална скара, оценките за различните институции в коронакризата са около „добър“, като закономерно те са по-високи при медицинските власти и по-ниски – при администрацията.
 
Както често става, персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, затова и малко повече са онези, които смятат, че Борисов ще се справи с кризата – близо половината запитани смятат така. Близо 40% обаче са на другото мнение. Тук вероятно роля играе и обществената надежда самият ни народ да се справи добре – която няма къде другаде да се проектира, освен върху текущия управленски връх.
 
 Страховете за доходите
 
 „Вече загубих работата си вследствие на кризата“ казват 6,9%, а други 4,3% намират непосредствена опасност за загуба на работа. Има 18,6%, които не са без работа, но доходите им са силно намалели, а 15,6% очакват намаляване на доходите, макар и да остават на работа.
 
При 45,1% пандемията не е повлияла и няма очаквания да повлияе. Впрочем, има и 7,4%, които твърдят, че доходите им дори са се увеличили в последните месеци.

Има и малък дял колебаещи се. Това пък са симптоми, които може би показват, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкова зле, на фона на перспективите, които се очертаваха през пролетта, например.
 
Общественият климат: излишна ли е паниката?
 
76,5% споделят мнението, че системата е можело да се подготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, макар че сериозно е и мнозинството (65,5%), което оценява факта, че здравните власти полагат сериозни усилия и загриженост. 76,2% споделят страх, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда – няма положителна промяна спрямо сондажа от преди две седмици. Че има недостиг на лекарства, са съгласни 54,3%. 
 
В същото време, 76,9% намират, че медиите създават и излишна паника. Този резултат се затвърждава спрямо предходната вълна на изследване. 62,5% и днес виждат вината за паниката основно у институциите.
 
В крайна сметка, оказва се, че тревогата и укорът към властите у нас са сериозни и те явно се дължат на усещането за хаотичност. В същото време обаче българите ясно виждат и опасността от преекспониране на проблемите.
 
Идеята за даряване на плазма, която все повече се чува, а и стана повод за дебати около призива на министър Каракачанов, например, се оценява високо. Много положително я приемат 29,8%, а по-скоро положително – 43,4%. Така общо 73,2% са положително настроени – срещу 11% по-скоро негативно настроени и 9,7% много негативно настроени. Времето ще покаже дали този признак на обществена солидарност ще се разпространи на практика сред широки обществени слоеве.