Сава, който пребори COVID, но загуби майка си и брат си: Нека покажем, че сме човеци

Сава Велчев, по-големият син на известния варненски адвокат Пламен Велчев, за когото скоро се събираше плазма, се прибра при семейството си и вече се чувства по-добре. Трагедията във фамилията обаче е голяма, защото COVID-19 отне живота на майка му и по-малкия му брат през ноември в рамките на 6 дни.

Велчев не знае от къде се е заразил. "На работното си място сме спазвали всички предписания на здравните власти (маски, дистанция, дезинфекция и т.н.). В магазините по същия начин сме спазвали всички мерки. Другите членове на семейството ми (съпругата и децата ми) не са болни", обяснява той пред Dir.bg.

"Майка ми, баща ми и брат ми също спазваха всички противоепидемиологични мерки. Майка ми доста се страхуваше от болестта и се пазеше, рядко излизаше от дома. Баща ми е адвокат и професията му е свързана със срещи с хора, но и той се пазеше. Брат ми живееше отделно, но, доколкото сме говорили, и той се е пазеше."

Мъжът първо вдигнал висока температура -от 39.7 градуса. След това решил да си направи PCR тест. Резултатът се оказва положителен за COVID-19. 

"След ден се появи и задух. Направих си рентгенова снимка - оказа се, че имам двустранна пневмония. Тогава потърсих помощ в лечебно заведение. Нямам придружаващи заболявания", обяснява той. В болницата му направили изследвания и започнали да го лекуват. През целия си престой там Велчев е на кислород. "С всеки изминал ден се чувствах по-добре, но след поредните изследвания, които ми направиха, лекарите прецениха, че ще имам нужда от вливане на плазма", допълва мъжа.

"За кончината на брат ми разбрах на 2-3 ден от престоя си в болницата. За 6 дни загубих половината си семейство. В този момент се почувствах смазан. Но след няколко часа в мъка и размисли си помислих, че и мен може да ме повали. Разплаках се и си казах, че заради децата, съпругата ми и баща ми няма да се предам", разказва Велчев.

"В кампанията за търсене на плазма за мен се включиха много хора. Съпругата и баща ми бяха първите с призив към обществото. Чрез споделяне в социалните мрежи се включиха много от приятелите на брат ми, мои колеги, познати и непознати. В кампанията се включиха и телевизии, интернет издания на вестници, информационни сайтове. Новината се разнесе мълниеносно. Не очаквах да се получи толкова бързо. Благодаря на всички, които помогнаха това да се случи. Мисля, че за по-малко от ден имаше вече дарители - до колкото знам от цяла България - София, Пловдив, Бургас, Велико Търново и други градове. Не мога да кажа дали плазмата е помогнала най-много, това могат да кажат само лекуващите лекари, но според мен доста помогна за лечението ми - поне такава беше нагласата ми заради мен, заради семейството ми и заради всички хора откликнали да помогнат", разказва мъжът.

Той споделя, че още след като вдигнал температура се изолирал от семейството си в една от стаите. За него се грижела съпругата му. След PCR тестът Велчев продължил с изолацията. Положителният резултат стреснал всички: "Все пак всеки ден слушаме и четем колко са заразените, колко за тежките случаи, колко са починалите и колко са оздравелите. Първоначално си помислих, че и аз съм вече част от тази статистика, но след секунда си казах, че аз ще съм от оздравелите. След влизането ми в болницата постоянно държах връзка със семейството ми, роднини и приятели, които всеки ден ме окуражаваха", разказва той.

"С всеки разговор усещах тяхната тревога и ги успокоявах, че съм в добри ръце и щом съм под наблюдение съм наполовина излекуван. Трудно им е било. Децата ми са малки и не осъзнават какво се е случило - единият ми син е ученик, а другият е в детската градина. Сега с това on-line обучение трябва да се обърне малко повече внимание на децата. Съпругата ми се грижеше освен за децата и за мен. Със сигурност й е било доста тежко, но тя е силна жена и се е справила отлично", допълва Велчев.

Той не знае как е протекла болестта при майка му и брат му, тъй като не живеели заедно.

"Всеки ден се чувах с майка ми. Тя ме успокояваше, че е добре и ще се справи, но усещах уплахата й. Тя беше диабетичка и се страхуваше, понеже е в рисковата група. И въпреки всичките мерки, които вземаше - маски, ръкавици, дезинфектанти, дистанция, пак коварният вирус успя да я хване", разказва Велчев.

"За брат ми също не мога да кажа как се е развила болестта, тъй като той живееше отделно от родителите ни. Той бе млад, енергичен и изключително отдаден на професията си IT специалист. Той също спазваше всички препоръки на здравните власти. Не мога да кажа той от къде го е прихванал", допълва той.

"Призивът ми е към всички преболедували: Помогнете на хората в нужда. След като имате шанса да преболедувате тази коварна болест, помогнете на други да я преболедуват. Аз при първа възможност ще отида да даря плазма - нека да минат 40 дни от заразяването ми и да съм здрав.

Нека да покажем, че сме ЧОВЕЦИ и да помагаме на нуждаещите се в тези тежки времена. Само да вметна, моят брат Герман 16 пъти е дарявал кръв. В последния ни разговор си говорихме да минем по-бързо през това и да даряваме плазма, за да могат повече хора да се излекуват.

Накрая искам да пореден път да БЛАГОДАРЯ на съпругата ми Ралица, на баща ми Пламен, както и на всички приятели, познати и непознати, които помогнаха и се молеха за моето здраве, да се върна при семейството си.

Искам също да БЛАГОДАРЯ на лекарите, сестрите и санитарите на УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, които се грижеха за мен, докато бях болен. Това са хора професионалисти, които всекидневно с риск за собствения си живот и този на семействата си, помагат на толкова много хора да се излекуват от коварния вирус, а и не само от него.
Благодаря на всички Ви. Поклон пред Вас и Вашето дело", завършва Велчев.