Проф. Александрова: Още не знаем колко време ще ни пази ваксината

"Хората, които са били инфектирани, изграждат имунитет, но не знаем колко дълго трае имунният отговор, затова за постоянна защита - трябва да се ваксинират след известен период от време". Това обясни проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН, по повод на твърдение на учени от САЩ, че ваксинираните хора могат да са разпространители на коронавируса.

По думите й по-добре е презастраховането и носенето на маски дори от преболедували Covid-19 и ваксинирани хора, отколкото да се поема излишен риск.

"Това, че вече има ваксини, не означава автоматично, че можем да се върнем към предишния си начин на живот. Ние все още не знаем колко време ще ни пази ваксината. Нужно е още време, за да се намерят отговори на тези въпроси и не трябва да излагаме здравето на риск", посочи специалистът.

Проф. Александрова подчерта, че е много важно да не престават проучванията върху ваксините, защото са необходими повече от една ваксина.

"Всяка една ваксина има има своите предимства и недостатъци. Напълно възможно е за една група хора да се подходящи един вид ваксини, а за други - друг. ... Вече е четвърта фаза на проучванията - постмаркетинговите, когато ваксините вече навлязат в реалния живот и намерят своето много по-широко приложение", посочи тя.

Във връзка с притеснения, че ваксината "внася чужд генетичен код в клетките" на имунизирания човек, вирусологът обясни категорично, че РНК ваксините не могат да се намесят в генетичната информация на хората.

"Генетичната информация в природата върви в посока от ДНК към информационната РНК и белтъка. Да се опитаме да променим това, е все едно да променим течението на водата. Що се отнася до аденовирусите, които се използват във ваксините на "Астра Зенека" и руската "Спутник V", там се използва аденовирус като носител, който наистина внася ген на вируса, който предизвиква Covid-19. Искам да припомня обаче, че всеки един от нас многократно се е инфектирал с аденовируси - те са едни от най- честите причинители на настинки. Най-сериозното доказателство, че те не могат да се интегрират в нашия геном, идва от собствения ни опит", разясни специалистът.