Стягаме куфарите за по-добър живот навън, но песен ли е той?

Всеки четвърти българин е имал намерение да живее в чужбина. 22% посочват, че имат познат или роднина, които се е върнал от чужбина с намерение да живее постоянно в България.

Данните са от проучване на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо емиграцията. Проучването е реализирано в периода между 26 ноември и 3 декември 2020 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1009 пълнолетни българи.

31% посочват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България, докато 44% са на обратното мнение.

41% от българите казват, че имат роднини, които живеят в чужбина. Живеещите в селата в най-голям дял посочват, че имат роднини в чужбина, спрямо живеещите в други населени места.

27% от имащите роднини в чужбина получават финансова помощ от тях. 70% посочват, че не получават. Хората на възраст 60-69 г. и 70+ в най-големи дялове посочват, че получават такава финансова помощ от близки/ роднини в чужбина.

80% от хората, които получават такава финансова помощ, казват, че не могат да се справят без нея. Едва 14% заявяват, че могат да се справят и без тази финансова подкрепа.

Една трета от хората, които получават такава финансова помощ, биха заминали в чужбина, ако не получават тази подкрепа. Това важи в най-голям дял при най-младите. 54% от българите посочват, че не биха заминали.

Сред основните причини за емиграцията на техните близки/ роднини, 61% изтъкват икономическото положение в България, 51% "с цел по-добър живот", а 13% с "цел образование". Сред изтъкнатите причини е и брак/ връзка с чужденец.

24% от българите декларират, че са имали намерение да живеят в чужбина, а 70% не споделят такова намерение. Сред основните причините да не заминат се изтъкват семейството/ близки/ родини/ родители – 27%. 13% посочват, че имат хубава работа и добра реализация, а 8% заради малки деца/ внуци. Сред изброените причини са също възрастни роднини, любов към България, желание за развитие в България, страхът от неизвестното, по-спокоен живот в България и т.н.
 
52% от българите смятат, че е престижно да се работи в чужбина, а 33% са на противоположното мнение. Сред най-младите е най-голям делът на смятащите, че е престижно. 83% посочват, че е престижно да се учи в чужбина, а едва 8% са на противоположното мнение. За 75% е престижно да се пътува често в чужбина. 12% смятат, че не е престижно.

Над половината (56%) от българите посочват, че хората завършили в чужбина, имат по-добри възможности за реализация в България, а едва 4% смятат, че имат по-лоши възможности. 24% са на мнение, че имат същите възможности като получилите образование в България.

На въпрос "Според вас лично животът в чужбина лесен ли е или не е лесен?", то 14% посочват, че е лесен, а 71% са на противоположното мнение.

Две основни психологически рамки могат да бъдат очертани по отношение на емиграцията, коментира социалният изследовател Евелина Славкова.

От една страна битува чувството, че тези хора са „прокудени“ от България, търсещи препитание извън страната. Другата психологическа рамка, е свързана с формираното желание на родителите към децата им да отидат в чужбина, да учат там, да живеят там и т.н. Твърда е вярата, че там е по-добре. И двете призми битуват успешно и не си противоречат, казва Славкова.

Според социолозите проучването показва, че финансовата подкрепа на хората в чужбина задържа хора, особено по-младите, които иначе посочват, че биха заминали за чужбина. За възрастните хора тази финансова помощ е особено ценна. Тук идва и един от големите и травмиращи психологически ефекти на българите в емиграция – да гледат възрастни хора в чужбина, а не собствените си родители.

Второто нещо, което показва проучването, е престижът. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което често се възпитават децата и е част от втората психологическа рамка.