Бяхме нарциси. Пандемията ни показа, че не сме богове

Превърнали сме се в нарциси, консуматори и пътешественици, изискващи всичко на момента, тук и сега, претенциозни към партньора, работодателя, колегата. Не сме свикнали да губим комфорт и сега ни се струва, че кой знае какво ни е ударило. Но реално това е най-дългият период в историята, поне на западното общество като такова, в което не сме подлагани на екстремни изпитания - например войни и по-големи събития, които са изправяли хората на ръба на инстинктите им. И колкото и днешното бедствие да е в някаква степен реално, а в друга - илюзорно, то ни припомни, че сме преходни, че не сме богове и изостри инстинктите ни. Това заяви психологът Ани Владимирова в интервю за "24 часа".

По думите й по време на пандемията ни се е наложило да се опознаем. "Досега препускахме без да спираме в колелото като хамстери с такава скорост, че изобщо не забелязвахме покрай какво минаваме. Сега обаче ни се наложи да спрем, да се огледаме и да видим кои са хората около нас", каза тя.

"Преди в семейната среда повечето се прибираха вкъщи в лошо настроение, кисели, мърморещи за работата, която са свършили едва ли не в състезание коя е по-лоша. Но когато в пандемията се затвориха в едно пространство, родителите на ученици видяха, че учебният материал не само не е лесен, но и много се различава от онзи по тяхно време. Мъжете и жените разбраха, че задълженията на партньора им също никак не са леки. И в тази посока се появи повече уважение към труда и усилията на другия", посочи психологът.

Според нея сме се научили да използваме повече невербалните синали, защото маската скрива основните изражения, които показват преживяванията ни, за разлика от думите, които са много лъжовни. "Заради носенето на маски и социалната дистанция всъщност ние загубихме и двете - нито виждаме лицето на човека с хилядите му физиономии, нито чуваме добре какво казва. Пандемията сякаш ни накара да се опознаем като хора - и в семейството, и извън него. И ако преди сякаш не фокусирахме детайлите, сега сме като слезли от влак, и усещаме миризмите, гледката, шумовете. Спрели сме и фокусът може да се концентрира", обобщи Владимирова.

По думите й задължителното спазване на правила определено ни е направило по-дисциплинирани и по-грижовни. "Наложи се и да се грижим за близките си, включително и за съседи. Хората в малките градчета и селца им пазаруват, помагат им в домакинството, чистят, водят ги на лекар. Интересно е, че започна връщане към селата, към родните места, към бащината къща, към имота, който си изоставил, а това винаги е много зареждащо", каза още психологът.

Изолацията донесе на някои личностно развитие, особено в ограниченото пространство у дома, в което мнозина останаха насаме със себе си. Други решиха да си довършат образованието, да научат език или да се усъвършенстват в професията онлайн, смята Ани Владимирова.

"Всъщност пандемията направи хората много по-креативни. Постепенно започнаха сами да откриват собствената си рецепта за щастие. Включително опознавайки себе си, възможностите си и талантите си", допълни психологът.

Според нея има недоверие към ваксините, защото не вярваме в свободата. "Като народ много пъти сме лъгани, че ще я получим и много пъти сме тръгвали с доверие към обещанията на месии, че ще донесат изцеление и ще ни спасят. Ваксината е средство да отвориш вратата и да излезеш навън. Но ние подсъзнателно се страхуваме, че и тук има някаква уловка. Че, да, хубаво - ще отворим вратата, ама като излезем навън, няма ли да ни употребят за нещо? Това е базово недоверие. И ако ни бяха обещали нещо друго, пак нямаше да вярваме".