Калфин: Разликата в заплащането на мъжете и жените е 13%

"Разликата между мъжете и жените в това, което получават, е около 13% в България, което е по-малко от средното за Европейския съюз." Това заяви новият изпълнителен директор на Европейската социална агенция (ЕСА) Ивайло Калфин в студиото на "Денят ON AIR".

Той посочи ниското заплащане и т.нар. "неплатен труд" - домакински ангажименти и отглеждане на деца,като основни проблеми в разликата между половете.

"Освен че жените получават по-малко за същата длъжност от мъжете, те са и много по-натоварени заради неплатения труд. Средно за Европейския съюз, семейства, които имат деца под 12 години, една жена прекарва 63 часа в гледане на едно дете седмично - а един мъж - 36 часа", обясни бившият социален министър.

"Огромна е разликата. В огромния процент жените казват: Да, това да мислим за домашни ангажименти ни пречи да работим добре" - което е знак към работодателите", заяви още Калфин пред Bulgaria ON AIR.

Той допълни, че ако работодателите искат една жена да работи мотивирано, то тя трябва "минимално да мисли какво ще се случи преди или след работното време."    

"Страхуваме се да излезем от дъното. Очевидно доходите у нас са много по-ниски. Днес министър-председателката на Сърбия е казала, че предстои в скоро време Сърбия да изпревари България по заплати", коментира директорът на ЕСА.

Калфин обърна внимание на растящите румънски заплатите, които преди 10 години са били на равнище с българските, а днес са два-пъти по-високи. "Значи може", отбеляза бившият външен министър.

"Ако искаме единствената ни гордост да е, че доходите в Република България са малко по-високи от тези в Република Северна Македония - ОК, но надали това е целта на българите. Особено за младите хора - това ли е перспективата, която им се дава?" Това каза Калфин по отношение на доходите на нашите съседки.

Той си обяснява високия процент на работещи бедни у нас с ниската минимална работна и ниската минимална пенсия.

"Оказва се, че и сравнително прилични за българските стандарти заплати не позволяват нормален начин на живот по тези критерии, по които се измерва бедността", допълни още Калфин.

Той коментира и обещанието средните работни заплати да станат 2500 лв.: "Да, може да се увеличи, но това не означава, че хората с ниски доход и с най-голяма нужда ще живеят по-добре."

"Проблемът е, че България е от много малкото страни, в които икономическият растеж е съчетан с отваряне на ножицата между хора с високи и хора с ниски доходи", каза Калфин.

Той посочи, че увеличаването на минималната работна заплата ще е в полза и на държавата, и на работодателите.

"Ако говорим за скрита безработица - сега е повече. Сега има много работни места, които се поддържат заради помощта, колкото и тя да отива не навсякъде и не до всички. В един момент ще видим, че тези фирми няма да могат да отворят", отбеляза гостът в студиото.