Студент-доброволец: Докторът не се страхува от никакви болести!

Може да не ми плащат, но ще продължа да бъда доброволец, защото научавам много. За един лекар е много важно колкото се може по-рано да навлезе в клинична среда. Това каза пред "24 часа" студентът Димитър Маргаритов от Смолян.

Той е в трети курс в Медицинския университет в София и още от преди пандемията е доброволец в болницата в Смолян. Бил е за по-кратки периоди в педиатричното и в хирургическото отделение и в ОАИЛ. След летния семестър е в кардиологичното отделение и инвазивния сектор.

"Помня първия случай на инфаркт, който бе много тежък. Жената бе на 64 години и бе с 90% неработещо сърце. Просто бе закъсняла да потърси лекарска помощ. Битката за живота ѝ продължи повече от четири часа, през това време тя няколко пъти изпадаше в клинична смърт. Постоянно беше на масаж, дефибрилации. Лекарите свършиха чудесна работа и макар че аз само наблюдавах, след като видях как овладяха живота, се радвах не по- малко от самите тях", разказва студентът.

Наставник му е инвазивният кардиолог д-р Николай Илиев, който ръководел екипа, спасил жената. "Цялото отделение е благоразположено към мен. Медицинското оборудване и техническата обезпеченост са на доста високо ниво. Нямам диплома още, както и необходимите умения, но ми показват тънкости, които ще ми помогнат
в практиката. Видях от първо лице какво означава нужда от специализирана помощ, усетих човешкото страдание, видях как се работи в напрегната обстановка и си направих много изводи за себе си", споделя Митко.

Отделението е имало много тежки периоди, когато заразени с коронавирус били и пациенти, и персонал. Това обаче не отказало 21-годишния кандидат-лекар. Той заявява, че сам е избрал да помага в кардиологията, докато тече онлайн обучението му в университета. Макар и да е все още рано, определя кардиологията като една от опциите за бъдещето си, защото сърдечните проблеми са доста разпространени в България.

"Това е първият ни доброволец в отделението, много е всеотдаен и с удоволствие помага и в инвазивния сектор. Похвално е, че млади хора дават своя труд за справяне с епидемията", каза началникът на кардиологичното отделение д-р Нина Шехова.

Доброволецът се е срещнал с коронавируса още през лятото. Няма обяснение откъде го е хванал, но за щастие, седмица преди това имал ангажимент и не е влизал в отделението. По същото време се разболяла и сестра му. И двамата го прекарали леко.

"Един доктор не трябва да се страхува от каквато и да е болест. Трябва да се спазват мерките и протоколите и да знае как да оказва максимална помощ на пациентите", казва той.

В рода на Димитър няма лекари. Баща му е военен, а майка му - адвокат. Сестра му вече е дипломиран магистър фармацевт и работи в една от аптектите в града. Още от малък е искал да стане лекар. Завършил елитната Природо-математическа гимназия "Васил Левски" в Смолян.

"Ясно е, че ще бъде отдаден на професията си и не я е избрал случайно. В гимназията беше отличник, а също добър в изучаването на чужди езици. Проявявал се по същия начин както в болницата. По характер е отзивчив, съпричастен и отговорен. Има подчертан интерес от малък към природните науки", каза директорката на гимназията Мария Илиева.

"Понякога приключвам много късно вечер. Потокът от пациенти не е малък. Дори и да съм на доброволни начала, никога не съм си позволявал отклонения от ангажиментите в отделението. С изключение на моментите, когато имам онлайн лекции и упражнения. Възлагат ми се предимно сестрински задачи. Поставям абокат, подкожни инжекции, вземам кръв за изследване, измервам кръвното и температурата. Единственото нещо, което все още ме притеснява, са мускулните инжекции, защото има риск от засягане на седалищния нерв, ако манипулацията се извърши неправилно. Също така водя пациентите до кабинета за функционални изследвания и до лабораторията по сърдечна катетеризация. След като приключат процедурите, ги връщам обратно в стаите", обяснява младият мъж.

"Има доста мои колеги, които са доброволци из лечебните заведения в страната. Аз не съм искал да се афиширам, но се разчу, защото съм в малък град. Поне 30% от колегите ми са били за различни периоди ангажирани към пандемията като доброволци. Или са били болногледачи, които обаче са платени. Трудно е за всички в тези времена", казва Маргаритов.

Според него държавата и университетите е можело да редуцират семестриалните такси на студентите по време на дистанционното обучение. "Качеството на онлайн обучението не е като това при присъственото, особено за специалност като нашата. Сериозна наука като медицината предполага задълбочено изучаване на всички нейни основи и най-вече практика. По време на пандемията от коронавирус обаче тези занятия не се практикуват. Някои колеги при намалени доходи изпитват затруднения да си платят таксата. Сериозно ощетени са и колегите, които са в платена форма, където таксите са много сериозни", смята Маргаритов.

Университетът му бил един от малкото, които не са намалили и наемите на студентските общежития по време на извънредното положение.

"Онлайн обучението ни затруднява всички. Не може по цял ден да сме вперени в мониторите", казва бъдещият лекар. Той призовава и други студенти медици да преодолеят страха и да се присъединят към усилията в борбата срещу заразата.