"Алфа" – поколението, което не познава аналоговия свят

Поколението Y ("Милениум") вече гради семейства, а хората от поколението Z (генерация интернет) не страдат от увереност в себе си. Какво обаче знаем за поколението "Алфа"?

Засега за поколението „Алфа" не може да се каже много - няма как, тъй като това понятие включва родените между 2010 и 2025 година, тоест последните му представители все още не са родени, пише "Дойче Веле".

Под знака на дигиталните технологии

Поколението „Алфа" е първото, което ще израсне изцяло през 21-и век. И то под знака на дигиталните технологии - децата „Алфа" почти не познават аналоговия свят. Те от съвсем малки са в контакт със смартфоните и таблетите. Мнозина интуитивно се справят с тези устройства още преди да са проговорили.

Както посочва изследователят на проблемите на младежта Симон Шнетцер, цитиран от „Ди Велт", афинитетът към дигиталните технологии ще бъде най-голямото предизвикателство в отношенията с децата от поколението „Алфа". Те са хипергъвкави и им е трудно да се съобразяват с времеви и пространствени връзки, като например в специални пространства от типа на детските градини или училищата.

Днешните младежи преживяват уникален експеримент - как се  отразява почти пълната изолация на неукрепналата им още психика. Те пропускат някои от най-важните и вълнуващи събития в живота на един тинейджър.

Затова техните възпитатели и учители трябва да им помогнат да се утвърдят в този нов свят. И в учебните програми е добре, наред с историята, да се включат нови предмети, като програмирането и безопасното боравене със социалните мрежи.

Има и още неща - много от тези деца попадат в дигиталното пространство още преди да са проходили: чрез разпространените снимки на бременната майка или заснетата на видео първа изречена дума. Гордите родители с удоволствие пускат тези кадри в интернет, но един ден те могат да се окажат неудобни за децата.

Твърде много ли бдят над тях?

За да могат по-добре да оценят социалното поведение на децата „Алфа", изследователите се концентрират най-вече върху поколението на техните родители - милениумите. Как се отнасят те към децата си, как израстват те?

Да припомним - милениумите са смятани донякъде за дезориентирани, но също така - амбициозни и пълни перфекционисти. Те са тези, които искат винаги да правят всичко правилно - включително когато става дума за възпитанието на децата. Всичко това води дотам, че за поколението се проявяват прекомерни грижи и му се спестяват неща, с които то принципно би трябвало да може да се справи самостоятелно.

Психологът Рюдигер Мас обяснява пред „Дойчландфунк" защо това е проблем: „Установихме, че прекомерните грижи се отразяват на децата точно колкото и недостатъчните. Но днес първото се среща много по-често". Децата на твърде внимателните родители не са по-нещастни, но им е по-трудно да се справят адекватно с междучовешките отношения - като например да завързват приятелства или да влизат в контакт с непознати деца.

В предизвикателство за тях могат да се превърнат и способността сами да се справят с конфликти, да изразяват собствено мнение и да проявяват въображение в контактите им с техни връстници. Както е установено от проучване на Института за генерационни изследвания, игровото поведение на 56 процента от 4-5-годишните не съответства на тяхната възраст. А и при 2-3-годишните и 6-7-годишните нещата не изглеждат много по-различно, т.е. и те имат проблеми със социалното си поведение.

Да не се обобщава прибързано

Разбира се, от едно единствено изследване не бива да се правят изводи за цяло поколение, още повече, че ситуацията в последната година и половина не беше нормална. Най-вече децата без братя и сестри изобщо не са имали шанс по време на пандемията да поддържат важните за тяхното развитие контакти с други деца, отбелязва „Ди Велт".

„В зависимост от средата, в която растат, те са натрупали много различен опит, който не може да бъде сложен под общ знаменател", казва експертът Симон Шнетцер. Но засега може само да се предполага какво отражение ще даде това на бъдещия им социален живот.