На последно място сме в Европа по продължителност на живота

Краят на 2021 г. донесе лоши новини както за България, така и за Румъния, след като последният Здравен доклад на Европейската комисия постави двете страни на последните места по обща продължителност на живота на гражданите им, пише EUObserver, цитиран от "24 часа".

Докладът показва, че заради Covid-19 българи и румънци сега умират дори по-млади от преди. Продължителността на живота в България и Румъния е спаднала съответно с 1,5 и 1,4 години през 2020 г. заради пандемията с Covid-19 – двойно повече от средните 0,7 години на европейско ниво.

Европейските страни с най-висока продължителност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), а Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последните места.
В България, подобно на Румъния, „пандемията от Covid-19 временно обърна години напредък в продължителността на живота, която вече бе най-ниската в ЕС през 2019 г. Въпреки подобренията в здравната система през последното десетилетие влиянието на трайно високорисковите фактори, високите нерегламентирани плащания и прекомерно фокусираната в болниците грижа продължава да възпрепятства работата на системата“, се казва в доклада.

Продължителността на живота в Румъния и България се увеличи съответно с 4 и 2 години през периода 2000-2019 г., но все още остава под средното за ЕС съответно с 6 и 8 години.

В Румъния жените средно живеят 8 години по-дълго от мъжете (78,4 години спрямо 70,5), което е една от най-големите разлики по продължителност на живота между половете в ЕС.

Основна причина, която скъсява живота на много българи и румънци, е болната система на здравеопазване.

Разходите на глава на населението за превенция в двете страни са най-ниските в ЕС, се казва в документа. Здравната система е с недостатъчно финансови ресурси и се представя слабо.

Въпреки увеличаването на бюджетите напоследък здравното финансиране за първична медицинска грижа е най-ниското сред страните от ЕС. Слабото представяне на първичната здравна грижа и превенцията може да обяснят високите нива на смъртност в Румъния и България както по предотвратими, така и по лечими причини.

Според доклада в България „оценките показват, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната медицинска помощ, отивайки директно в болничните спешни отделения“.

Здравеопазването в двете страни през последните години неизменно се класира на последните места в индекса за потребителско здраве Euro Health Consumer в ЕС. Румъния (661 евро на жител) и България (626 евро на жител) харчат по-малко за медицинската си система от всяка друга страна от ЕС, показват данни на Евростат, и са доста назад спрямо лидери като Люксембург, Швеция и Дания, които заделят по над 5500 евро на жител всяка година.

Друг проблем, идентифициран в доклада, е липсата на медицински персонал.

За Румъния „миграцията на медицински персонал допринесе за недостига на здравни работници в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава на населението е доста под средното за ЕС. Това се отразява негативно върху достъпа до медицинска грижа и увеличава времето за изчакване“.

В България „няколко фактора допринасят за недостига на медицински сестри, включително ниският брой на завършили медицински сестри, липсата на обучени сестри заради емиграцията, застаряващата работна сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и условията на работа“.

Това е проблем, с който бившите комунистически страни в ЕС се борят от десетилетия. Множество лекари и медицински сестри напуснаха, за да работят в други страни членки, за да потърсят по-добро заплащане и по-добри условия на работа, бягайки от липсата на инвестиции в медицинската система, широкоразпространената корупция и политически назначените мениджъри на болниците.

Освен лошото състояние на здравна система докладът на ЕК показва, че нездравословните навици допринасят за почти половината от всички смъртни случаи в България и Румъния.

„Румъния отчита по-висока употреба на алкохол и по-нездравословни диети от средното за ЕС“, се казва в доклада.

Сърдечно-съдовите болести са водеща причина за смъртността в страната, а ракът на белия дроб е водеща причина за смъртността от рак.
„Пушенето, нездравословните диети, употребата на алкохол и ниската физическа активност са причина за почти половината от смъртните случаи в България. Нивата на пушене сред пълнолетните и юношите са най-високите в ЕС“.