Родни свиневъди искат да си върнат пазара, 70% от месото е внос

В България над 70% от свинското месо на пазара е внос. Амбицията на свиневъдите е да извоюваме обратно българския пазар. Това каза Вихрен Димитров, член на управителния съвет на Асоциацията на свиневъдите в България (АМБ) и изпълнителен директор на „Свинекомплекс Голямо Враново“, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Вносът е предимно от Европейския съюз, където има свръхпроизводство, по-добри субсидии. Когато са влизали в ЕС, старите страни членки са си извоювали по-добри условия.

"2021 година бе особено трудна за свиневъдите по няколко причини. Всички цени се вдигат само цените на свинско месо падат надолу. Една от причините е, че африканската чума по свинете стигна и до Германия и вследствие на това Китай, Южна Корея и Япония забраниха вноса от ЕС, а свиневъдството в Европейския съюз е експортно ориентирано. Това е може би единственият печеливш бранш на ЕС със селскостопанска стока, която се продава добре на международните пазари. Цялото това свръхроизводство заля Европейския съюз".

Другият негативен фактор бяха цените зърнените култури, от които се произвеждат фуражите, обясни гостът. "Те скочиха почти два пъти, а себестойността на месото 60% идва от фуражите". По думите на госта този скок е оказал влияние в цяла Европа, но в западните страни има по-силни икономики и по-добри субсидии и по-голяма политическа стабилност. Затова ефектът върху българските производители е бил много по-негативен.

"Българските потребители вече питат за българско месо. Местният патриотизъм започва да работи за тях".

Ние имаме амбициозна програма, сподели събеседникът. В края на 1989 година сме имали 300 000 свине майки, а сега са 60-70 хил. Ние имаме потенциал, не само да захраним вътрешния пазар, но и да захраним големи консуматори като Гърция. Преди Covid те имаха 40 млн. туристи.

"Пасищното животновъдство може да бъде големият хит на България в дългосрочен план. Ние имаме много пасища - естествени условия, които могат да ни позволят да го развиваме. Второ - имаме традиционни пазари в Близкия Изток. Едно време сме изнасяли по 10 млн. агнета и шилета годишно, а ЕС насърчава експортно-ориентираните производства".

"Някога България е хранила империи и Българското възраждане е тръгнало от овцевъдството. Дори и в Кайро и Бейрут сме продавали мляко", каза Димитров.

Вече има ново, амбициозно правителство, нов парламент, каза още гостът. "Повече от 30 години никой не правеше дългосрочни стратегии за развитие на селското стопанство в България. Крайно време е всички да седнем на една маса и да направим план, не за една година, не за някаква субсидия, а план за 10-20-30 години. Защото се видя, че храната е основна част от националната сигурност".

"Големият проблем на България е, че ние се хлъзнахме по една плоскост, че пазарът може да реши всичко без намесата на държавата. Не говоря за субсидии и директни помощи, а за пазари. Голям, струкуроопределящ проблем е, че нямаме големи фабрики за разфасовка. С механизмите на ЕС ние трябва първо да се кооперираме, второ, да изградим модерни съоръжения и трето, да имаме пазарна сила, с която да преговаряме. В т.нар. модерна търговия преговарящите ни извиват ръцете и ни поставят през свършен факт",  добави гостът.

Защо е важно да се завоюват позиции в Китай? Каква подкрепа получава в момента браншът от Европейския съюз и от България? Как се отразяват високите цени на електроенергията върху месопроизводството и месопреработването? Как ще се подобри качеството на месото след прилагането на новите мерки на ЕС за свободно отглеждане на свине-майки? Има ли прекомерна употреба на антибиотици при отгледането на животни в България?  Отговори на тези въпроси във видеото на Bloomberg TV Bulgaria