Инфлацията обезценява заплатите и пенсиите, топи спестяванията

Годишната инфлация към края на януари е 9,1%, обявиха от Националния статистически институт. Храните за година са поскъпнали с над 11%. Това е най-голямото покачване на цените от повече от 13 години насам. За последно такава висока инфлация имаше през 2008 г., по време на световната финансова криза. Сега макар формално да няма икономическа криза, защото има ръст на Брутния вътрешен продукт, при влизането в магазина всички хора плащат цената на грешните политически решения в ЕС и в България.

Средният доход на човек за година е нараснал повече от инфлацията - с 12,8%, показват още данните на НСИ. Но
не всички хора са получили еднакво увеличение на заплатите или пенсиите. Освен това високата инфлация обезценява не само текущите заплати. Тя изяжда и спестяванията на домакинствата и пенсиите, които ще получават след години, коментираха финансисти, които “Труд” потърси за коментар.
Лихвите по банковите депозити на гражданите са около нулата. Това означава, че за година на всеки 1000 лв. в банка хората реално са изгубили по над 90 лв. Ако човек спестява пари, за да си осигури по-висок стандарт на старини, високата инфлация ще доведе до това, че след пенсиониране няма за може да живее така, както се е надявал.

Високата инфлация ще доведе и до получаване на ниски пенсии. Работещи българи, родени след края на 1959 г., са осигурени освен във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване и в частни универсални пенсионни фондове. Но доходността на пенсионните фондове от управление на парите на осигурените е значително по-малка от настоящата висока инфлацията. Така вноските, които сега се удържат от заплатите на хората, ще имат по-малка стойност, когато дойде време да ги харчат под формата на втора пенсия.

Високата инфлация у нас до голяма степен беше предизвикана от скъпия ток. Високите сметки за електроенергия принудиха производители и търговци да увеличат цените си. Същевременно компенсациите за бизнеса заради скъпия ток закъсняха и не са в размер, за който настояваха работодателските организации. В резултат сега всички плащаме високата цена като влезем в магазина.

Хлябът и зърнените храни за година са поскъпнали със 17,2%, показват данните на НСИ. Цените на плодовете са нараснали с 13,2%, а на зеленчуците - със 17,5%. Но при храните най-голямо е поскъпването на маслото и олиото - със 28,2 на сто за година. Зеленчуците само през януари са поскъпнали със 7,4%, което основно се дължи на повишаването на разходите за оранжериите и на това, че в сметките за ток, които фирмите получиха през януари, нямаше никакви компенсации.

От всички стоки и услуги, включени в потребителската кошница на домакинствата, най-голямо е покачването на цените на газа за бита - с 144% за година. Това е ръст от близо два пъти и половина. Горивата за автомобилите са с 35 на сто по-скъпи от януари миналата година, а наред с това са поскъпнали и резервните части (+5,6%) и ремонтите по колите (+12,7%).

Услугите на майстори, свързани с ремонти по домовете, също са поскъпнали с 12,6%. Оказва се, че цените вече нарастват не само заради използвания от фирмите ток и газ, а като лавина. След поскъпването на храните и очакванията, че токът е парното за бита може да поскъпнат с отпадането на мораториума в края на март, фирмите се опитват да вдигнат заплатите, за да покрият нарасналите разходи на работниците и служителите. Същевременно планираното увеличение на минималната заплата и на максималния осигурителен доход от 1 април също намира отражение в крайните цени на стоките и услугите.

Цените на производителите в селското стопанство през четвъртото тримесечие на 2021 г. са нараснали с 24,4% спрямо същия период на предходната година, обявиха от НСИ. Цените в растениевъдството са се увеличили с 28,5%, а в животновъдството - само с 5,6%, показват данните на националната статистика.

В рамките на година се увеличават цените на: зърнените култури - с 32,3%, фуражните култури - с 3,8%, и пресните зеленчуци - с 14,1%. Например пшеницата е поскъпнала с 31,6%, слънчогледът - с 34,1%, зелето - с 40,4%, картофите - с 27,5%, а ябълките - с 9,1%. Понижават се цените на фасула - с 3,2%, и виненото грозде - с 4,9%. През четвъртото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година цените на живите животни намаляват с 1,9% в резултат на спад на цените на свинете - с 11,8%, и на козите - с 4,5%. Увеличават се цените на едрия рогат добитък - с 6,5%, овцете - с 8,5%, и птиците - с 5,7%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 14,4%, което е в резултат на по-високите цени на кравето мляко - с 9,7%, биволското мляко - с 19,7%, овчето мляко - с 15,8%, козето мляко - с 11,3%, и на кокошите яйца - с 20,1%.

Най-голям дял от разходите на домакинствата отиват за храна - 29,3%. На следващите места са разходите за жилище (19,2%), данъци и социални осигуровки (12,6%) и транспорт и съобщения (11,3%), показват данните на НСИ. Разходите за храна на всеки човек от домакинствата са нараснали с 13,7% на година. А разходите за дрехи и обувки, както и за плащане на наеми и на сметки за ток, вода и парно са се увеличили с над 18 на сто.