Селата обезлюдяват: Кой иска да се върне на село?

Окончателните резултати от преброяването на Националния статистическия институт през септември 20221 година показаха, че населението на страната ни е малко над 6,5 млн. души. В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с близо 800 000 души.

"Това, което наблюдаваме, не е започнало в последното преброяване. Това е един много стар процес, започнал във втората половина на 20 век", заяви в студиото на "България сутрин" доц. Косьо Стойчев от катедра "Регионална и политическа география" към Софийския университет.

Според Александра Равначка от департамента по география към БАН, на първо място е необходима политика, насочена към населението, която да стимулира раждаемостта, образователната инфраструктура и здравеопазването.

По думите ѝ България е с най-висока смъртност и причините са, че имаме високо застаряване на населението и задълбочаване на проблема в пандемията. Тя не пропусна да спомене факта, че България е на едно от първите места по смъртност от сърдечни заболявания, а вече нараства и смъртността от онкологични заболявания.

"В малките населени места няма да има кой да работи. Почти 2500 села имат под 200 души население, там няма минимални условия за възникване на някакъв бизнес. Възстановяването на сектора на земеделието не означава възстановяване на функциите на населеното място. Трябва да има селски ренесанс – промяна на мисленето, начина на живота и функциите на тези населени места", посочи доц. Косьо Стойчев пред Bulgaria ON AIR.

"От една страна е необходимо земеделски ренесанс, от друга страна е необходимо да насочим вниманието си към малките населени места – не само села, а и градове. Всеки един млад човек желае да има необходимите условия за живот", сподели Александра Равначка.

Тя смята, че ако населението от София излезе да живее в покрайнините, ще се отрази много благоприятно, защото хората ще изкарват пари в София, но ще инвестират в малките населени места.

"Трябва да се предложи преди всичко социална система на населението в малките градове, добра инфраструктура, всеки един млад човек би желал детето му да посещава нормално училище, да има културни занимания, а не само дискотеки", категорична е Александра Равначка.

Двамата смятат, че картината след 5 години би била по-лоша, тъй като някои тенденциите ще са се запазили, а други ще са се задълбочили.

Гледайте целия разговор във видеото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.