Ротации в НС, разговори за кабинет: Задълбочава ли се кризата?

По-вероятно е първите две политически формации в парламента да излъчат правителство, но не е ясно какъв ще бъде хоризонтът на мандата му. Около това мнение се обединиха политолозите доц. Албена Танева и Алексей Пампоров в предаването "България сутрин".

"Добре е партиите да не се водят от своя партизански интерес и хоризонтът на тяхната политика да не бъде краят на мандата. Партиите излъчват кандидати, които биват овластени и след това носят политическа отговорност. Сложно е как партиите говорят с техните тесни ядра, но е добре да знаят, че има една широка периферия, която е изморена. Ако няма послания, се губи посоката. Добре е да намерят формулата, с която да обяснят своите дългосрочни цели", каза преподавателят от катедра "Публична администрация" към СУ доц. Албена Танева.

Според нея със законопроектите, около които двете големи коалиции се обединяват, посоката е ясна. "За партиите е важно не да намерят монолози, с които да се обстрелват, а да намират платформа за компромис, който да изведе от кризата", заяви политологът.

Според нея има ясен знак, че двете големи коалиции - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, търсят изход от ситуацията. Доц. Танева е на мнение, че трябва да бъде намерена формула, при която да има работещ парламент. "Защото това дава възможност правителството да бъде под контрол. Иначе се разширява пространството за решения, които са на тъмно", поясни тя.

По думите ѝ това, че двете коалиции си говорят, е добър знак. "Изходът е да се излъчат органи на власт", допълни тя. На въпрос дали ще има правителство, гостът отговори: "По-скоро да".

Според политолога Алексей Пампоров правителство вероятно ще има, тъй като самата идея за ротация на председателя на парламента на три месеца означава, че се предвижда правителство с хоризонт най-малко три месеца и най-много шест.

"Бихме спечелили всички, ако този набор от законопроекти, бъде приет. Много дълго си играха като момченца и момиченца в пясъка в предходния парламент и това беше голяма трагедия за страната. Сега се подхожда отговорно", смята той.

Пампоров очаква предстоящите разговори между лидерите на двете големи формации да бъдат тежки. "Защото нападките по време на кампанията бяха на лична основа. Всеки трябва да преглъща егото си, но не съм сигурен дали сега това е така", поясни той.

Според него, ако двете първи формации продължат да се конфронтират, има риск "Възраждане" "да обере опозиционния, антисистемен вот и да се превърне в единствената опозиционна партия".

По думите му ГЕРБ-СДС имат повече опции за съставяне на правителство, отколкото ПП-ДБ. Той предвижда, че първата политическа сила, ако не успее да излъчи кабинет с подкрепата на втората сила, има още две опции: правителство с подкрепата на т.нар. "хартиена коалиция" с БСП и ДПС, или опит за правителство на малцинството с подкрепата на ИТН, ДПС и отделни депутати от другите партии.

Преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова изрази мнение, че е реалистично да се очаква първият мандат за съставяне на правителство да бъде връчен от президента около 1 май и Герьовден.

"Конституцията не е предвидила срок, в който да бъде връчен първият проучвателен мандат и първо трябва да се проведат консултации. От момента на консултациите и в зависимост от темпото можем да предложим дали ще бъде забързана процедурата или забавена", обясни доц. Киселова пред Bulgaria ON AIR.

Тя очаква всяка една от партиите в коалициите и парламентарните групи да направи "калкулация на своите интереси", но смята, че отговорността за съставянето на правителство е на първата политическа сила. "Отговорността е на този, който беше инициатор на вота за недоверие, при който беше съборено редовно правителство и така отговорността пада върху тях", каза тя.

Доц. Киселова обясни, че правната програма на парламента се задава от правителството, а не от Народното събрание. В момента двете големи коалиции възприемат законопроектите, които са внесени от правителството. Доц. Киселова се надява законите да бъдат разгледани по приоритет и да се търсят тези, върху които няма да има "безплодни спорове". Такива законопроекти са свързаните с Плана за възстановяване и устойчивост.

"По-сложни са въпросите с отчетността и отговорността на главния прокурор и неговите заместници. В Закона за съдебната власт е предвидена такава отговорност и за председателите на върховните съдилища - тук ще е по-сериозният сблъсък", очаква доц. Киселова.

Относно идеята за ротационния принцип, по който да се редуват председателите на Народното събрание тя уточни, че този въпрос може да бъде решен по-скоро на политическа основа, отколкото с правни инструменти. "Предполагам, че може да стигнат и до това да го въведат в правилника, но рискът тогава е, че може да има юридически атаки, защото останалите парламентарни групи бяха изключени от тези разговори", допълни преподавателят по конституционно право.