Икономист: Отказвайки се от лева, ползваме валута, която не се обезценява

Навлизането на изкуственият интелект води до драматични изменения не само в икономиката, но и в обществото.

Отказвайки се от лева, придобиваме правото да използваме твърда валута, която не се обезценява.

Това заяви пред БГНЕС икономистът проф. Георги Чобанов.

Навлизането на изкуственият интелект води до драматични изменения не само в икономиката, но и в обществото. Изкуственият интелект означава роботизация, т.е. прехвърляне на почти всички дейности на човека на машинен носител - робот. На робота се прехвърлят и умствените дейности и това вече е изкуственият интелект, т.е. способността на робота да взема решения. Можем да кажем, че постепенно роботът придобива все по-голяма свобода и се повишават неговите възможности.

„Изкуственият интелект в икономиката води до доста сериозни социални последствия. От една страна доброто е, че се повишава производителността на труда, защото роботът произвежда повече от човека, той е с по-малки претенции и именно поради това в последно време работодателите заместват хората с роботи. Това означава, че роботът замества човека като работно място, като трудов ресурс. От друга страна обаче нараства безработицата, защото хората стават излишни. Роботът започва да измества човека, но докъде и до каква степен ще го измести е въпрос, по който можем само да предполагаме. Във всеки случай обаче още от сега е ясно, че повечето от професиите, които имат повече технически дейности, ще бъдат заменени“, заяви проф. Чобанов.

Според него от това възникват два въпроса - единият е свързан с това, че повишаването производителността на труда ще доведе до т.нар. базов доход, а другият е свързан с появата на нови професии. „Производителността на труда ще достигне до такива нива, че няма да има нужда да работим, а ще получаваме базов доход, което е мечтата на много хора. Той разбира се, ще бъде по-скромен, но ще можете да посрещнете основните си потребности. Другата страна е, че ще сте излишен. Ще има възможност да работите и да си докарвате и друг доход, но няма да има достатъчно съответстващи на вашата квалификация работни места“, смята той. Според него именно тук възниква въпросът за новите професии, които се очаква от една страна да бъдат по-творчески и съответно по-трудно да се поддават на роботизация, а от друга страна да са свързани със свободното време, защото неработещите ще трябва някъде да се занимават с нещо.

С него коментираме и какви са причини за присъединяване на страната ни в еврозоната. Първата причина е от политически характер. „Ние ставаме по-интегриран и по-пълноправен член на ЕС“, посочи той. Проф. Чобанов подчерта, че е нормално ЕС да има обща валута и след като сме членове на тази общност това е политическото решение. „Решили сме, че е добре да сме членове на тази общност. Тогава трябва да бъдем част и от останалите елементи, с които тя се определя“, каза той и добави, че именно в договора, който урежда нашето членство в ЕС е вписано, че ние в един момент ще приемем еврото. „В този смисъл ние вече сме се договорили да използваме тази валута, но трябва да са удовлетворени и определени изисквания“, уточни икономистът.

Той отбеляза, че има и хора, които да против влизането ни в еврозоната и като демократична държава трябва да изслушваме и аргументите на тези хора и да преценяваме до каква степен те са приемливи. Проф. Чобанов каза, че един от аргументите, който се изказва е, че когато станем членове на еврозоната ще загубим своя суверенитет. „Да това е вярно, но Германия не го ли загуби, или французите или италианците. Бих сравнил това със сключването на брака. Когато сключите брак с някого вие губите част от суверенитета си, вие не може да правите каквото си искате. По подобен начин е и ЕС - семейство на народите. Естествено е, че когато станем член ще използваме предимствата на еврото, защото то има предимства и еврото е една от твърдите валути“, коментира проф. Чобанов. Той напомни и за кризата през 1996 -1997 г., когато в страната е имало хиперинфлация и хората са си обменяли лева с долари и друга валута. „Къде остана нашият патриотизъм? Патриотизмът май опира до джоба?“, запита той.

Вторият аргумент за влизането на страната ни в еврозоната, който проф. Чобанов изтъкна е, че твърдите валути се регулират от централни банки и те са силни и запазват своята стабилност. „Нека да не забравяме, че ние отказвайки се от лева, придобиваме правото да използваме твърда валута, която не се обезценява. Вярно е, че има инфлация, но ЕЦБ има механизмите, с които да овладее тази инфлация“, посочи той и добави, че там се намесват и интереси на някои могъщи страни, които няма да разрешат да се правят експерименти с еврото. „Германия няма да разреши да се правят произволни експерименти с еврото, да се печата евро ей така. Това по един косвен начин защитава и нас, защитава и нашите средства, защото парите са склад със стойност“, заяви проф. Чобанов и добави, че това е един от сериозните икономически аргументи за приемането на единната валута. „Еврото е една от няколкото световни валути“, подчерта икономистът.

Друго предимства от приемането на еврото се състои в това, че ние ставаме член на голям и мощен европазар. „Това икономически намалява транзакционните разходи. То засилва и чувството за принадлежност към ЕС, което не е маловажно, защото това дава друга култура и поведение. Не само ние, но и другите държави в ЕС запазват своята национална идентичност, но придобиваме и чувството за европейци“, посочи той и добави, че е важно най-вече за доброто бъдеще на България да сме в ЕС.

Проф. Чобанов подкрепя провеждането на информационна кампания за еврото. „Трябва да се проведе, за да могат да бъдат обсъдени всички аргументи и да претеглим нещата. Информационна кампания трябва да има за всяко по-значимо политическо събитие“, смята той. Разговорът трябва да се насочи към специалистите и експертите. „Важно е мнението на експертите, защото хората под влиянието на популистите могат да вземат неправилно решение, което може да има много тежки последици. За да може хората да вземат правилното решение, трябва да се провеждат информационни кампании и хората да направят информиран избор, а не решенията да се вземат под въздействието на емоции“, категоричен е проф. Чобанов.