Над 100 сигнала за липсващи лекарства

От началото на годината до края на юли в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) са постъпили 126 сигнала, които засягат около 70 лекарствени продукта. Те са от различни терапевтични групи за лечение на различни заболявания. Това заяви Богдан Кирилов, изпълнителен директор на ИАЛ във връзка със сигналите за липса на медикаменти. Той участва в медиен дискусионен форум на тема: „Актуални предизвикателства пред лекарствоснабдяването в България“.

В есенно-зимния период и специално в началото на годината ИАЛ отчита подадени сигнали за недостиг на лекарствени продукти за лечение на бактериална инфекцията – антибиотиците.

В последните няколко месеца получаваме сигнали по-скоро за продукти, които са за лечение на диабет, отбеляза Кирилов.

За всеки отделен продукт се извършва оценка на наличната информация. В постоянен контакт сме с притежателите на разрешение за употреба, така че да търсим конкретно решение за съответния казус, тъй като причините за недостиг варират, коментира още той.

В последните три-четири години се засилва делът на производствените причини за преустановяване на продажбата, даде пример Кирилов.

По думите на изпълнителния директор на ИАЛ при три дружества са констатирани нарушения по отношение на липсата на лекарства. В рамките на 400 проверки са обхванати сериозен брой търговци на едро и на дребно, отбеляза още Кирилов.

Около пет сигнала месечно получават институциите. В рамките на цялата година общо сме получили около 170 сигнала, каза зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов. Той коментира, че това е нисък процент „на фона на европейските цифри“.

Когато поехме Министерство на здравеопазването (МЗ), заварихме разработен проект на Закон за изменение и допълнение на закона за лекарствените продукти. Прегледахме детайлно нещата, почти не са променяни текстовете. Публичното обсъждане приключи на 10 септември. Получили сме над 30 становища и вероятно следващата седмица ще бъде разгледан втори път в МЗ и съответно ще поеме към Министерския съвет по т.нар. законодателна писта, заяви също Гетов. Той конкретизира, че се предвижда „корекция на формулата“ за Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) от 65% на 100%.

Решението е в информираност и на лекарите, и на фармацевтите какво има като наличности, каза Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Ние твърдим, че, ако имаме информация какво е налично на пазара, ще предпишем наличното в интерес на пациента, добави той.

Недостигът на лекарствени продукти е нарастващ проблем в Европейския съюз и в САЩ през последните години. Той се разгърна особено след COVID-19, заяви здравният министър проф. Христо Хинков. Причините за това са сложни и многопластови, отбеляза министърът и добави, че Европейската комисия ги свързва най-често с производствени проблеми, несъответстващи пазарни квоти и др.

Не без значение е и геополитическото измерение на този недостиг, тъй като на всички стана ясна зависимостта на ЕС от производствените суровини, които най-често се доставят от Индия и Китай. С цел справяне с тази ситуация на национално ниво бяха предприети нормативни промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и създаването на системата СЕСПА, припомни Хинков. И увери, че при сигналите сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването е предложило различни варианти на всеки отделен казус за липса на лекарство.

По време на събитието специалистите обясниха, че са важни източниците на информация за наличието на медикаменти, за да се предвиди бъдеща липса на някое лекарство.