90 на сто от фирмите за бързи кредии нарушават закона

В почти 90% от случаите фирмите, които предлагат бързо кредитиране, използват нелоялни търговски практики и нарушават специалния закон, засягащ отпускането на финансови ресурси. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев.

От началото на лятото комисията е проверила около 30% от търговците на бързи кредити. Проверките са свързани с анализиране на договорите дали съответстват на специалния закон, както и на счетоводната информация, за да може да се прецени дали това, което е събрано от потребителите, е наистина дължимо по договор.

Служителите на КЗП са констатирали нарушения в таксите за управление на кредита, начисляване на различни наказателни лихви и всякакъв вид плащания, свързани със задължения, които потребителят не би трябвало да има по закон.

"Усвояването на средства за разглеждане на документация например е нещо, което е забранено в закона, защото това е дейност, присъща на финансова институция и за нея тя получава своята възнаградителна лихва", коментира Стоил Алипиев.

Той дава и друг пример - фирми за бързи кредити определяли такси за експертно разглеждане на документи, които се приближавали размера на кредита. "Събирането на такси и комисиони за експресно разглеждане на документи и оценка на кредитоспособността на потребител е забранено и неморално, защото дружествата за бързи кредити така или иначе предлагат експресна услуга", казва шефът на КЗП.

Според Алипиев трябва да се завишат санкциите за фирмите за бързи кредити, защото в момента те се наказват като останалите търговци, които използват нелоялни търговски практики.

"Санкциите за прилагане на нелоялни търговски практики са в размер до 50 хил. лева. Това за един търговец има очаквания санкционен възпитателен ефект. Но за търговец, който е с много големи обороти – стотици, милиони, милиарди, санкция от 50 хил. лева за нелоялна търговска практика е абсолютно несъизмерима с колективната щета, която е нанесъл на потребителите от това свое нелоялно търговско поведение“, коментира Алипиев. Той смята, че санкциите трябва да са съобразени и с оборота на търговеца.

От КЗП смятат, че трябва да има и законодателни инициативи, които да подпомогнат контролната дейност. Близо 200 търговци упражняват отпускането на бързи кредити и какъвто и контрол да има, той няма как да следва бързината, с която се развиват икономическите отношения между търговеца и потребителя, казва Алипиев.

Проверките са показали, че има и други дефицити в законовата уредба. „Към настоящия момент формулата, която служи за измерител на оскъпяване на кредита, е една и съща и за банковия кредит, и за небанковото финансиране. Това е една сложна формула на годишен процент на разходите, в която се объркват дори хора, които работят експертно с нея, камо ли да очакваме от потребител, дори да му дадем съвет за какво да внимава, да може да разбере и да вземе информирано решение за 15-20 минути“, казва Алипиев.

Трябва да се направи ясно разграничение, че небанковото финансиране и банковото финансиране на потребители са две различни неща и са насочени към две различни групи хора, добавя той.

Всеизвестно е, че към фирмите за бързи кредити се обръщат хора, които не могат да ползват по-евтиния банков ресурс. Това е особено уязвима група потребители, които ползват този ресурс за крайни нужди, за спешно възникване на необходимост, често и за здраве, с кратки срокове за връщане от няколко месеца до година.

"Те трябва да имат ясен способ, по който ясно да разбират бързо стойността на това, което ще трябва да върнат, било дори и с наказателни плащания заради нередовно обслужване - нещо, което към настоящия момент не е предвидено в правната уредба", казва Алипиев.