Трима фаворити за наследник на патриарх Неофит, кой ще надделее?

Трима владици се сочат за фаворити да наследят патриаршеската корона след кончината на Неофит.

На първо място сред тях е Пловдивският митрополит Николай, който има подкрепата на повечето по-млади членове на Светия Синод. Той спечели влияние не само в своята епархия, но и в църковните среди като един от най-енергичните владици, пише Марица.

Срещу него ще се изправи старата гвардия, начело със 73-годишния Гавриил Ловченски, който има богословска специализация в Московската духовна академия, бил е и предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

Третият основен претендент за следващ глава на православната ни църква е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан (55 г.), който също гледа с добро око на връзките с Москва, но е по-умерен в изказванията си. Като най-старши в намаления състав на Светия Синод, на него беше поверено да организира изпращането и погребението на починалия Патриарх Неофит.

Малко вероятно е някой от останалите деветима митрополити, които отговарят на изискванията да бъдат кандидати за престола, да се включи в надпреварата, сочат сондажите сред висшия клир. Над 100 делегати избират между трима кой да сложи короната

Изборът на нов патриарх трябва да бъде осъществен в рамките на четири месеца, т.е. до средата на юли. Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя Синодът, а изборът трябва да е в Синодалната палата в неделен ден.

В "листата", от която ще се избира, този път най-вероятно ще участват 13 митрополити, тъй като според богослови смъртта на патриарха може да отложи избора на нов Сливенски митрополит.

Трима от членовете на Синода не са навършили 50 години. Това са Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Старозагорският митрополит Киприан и Неврокопският митрополит Серафим.

Доростолският митрополит Яков пък не отговаря на изискването да е управлявал епархия поне 5 години - той беше избран през 2020 г.

Деветимата митрополити, измежду които остава да бъдат излъчени тримата кандидати, са: Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновски митрополит Григорий Плевенски, митрополит Игнатий, Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан Русенски, митрополит Наум Врачански, митрополит Григорий, Видински митрополит Даниил.

Главата на Църквата се избира от Патриаршески събор, в който влизат над 100 делегати. Сред тях са - архиереите (всички митрополити и епископи в БПЦ), по 5-има представители на всяка епархия (трима клирици и двама миряни, а от Софийската епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни), по един представител на трите ставропигиални манастира - Рилски, Бачковски и Троянски, избран от съответния манастирски събор, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит, и по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

Гласуването за патриарх е тайно. Този, който получи най-малко две трети от гласовете, се обявява от наместник-председателя за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.

Ако за никой от кандидатите няма мнозинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-много гласове. Актът от проведения избор се вписва в кондиката на Синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.

След молебен се извършва интронизацията на новоизбрания български патриарх. Той служи пожизнено, но може по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, да се оттегли.