Психичните заболявания у нас нарастват, сред причините – и дрогата

Психичните заболявания в България нарастват, но инвестицията в психично здраве остава нулева. Стратегиите са пълни с лозунги, но са далеч от реалната клинична практика, заяви проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, цитиран от БГНЕС.

Проф. Ончев взе участие в кръглата маса "Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения", организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. На 10 октомври отбелязахме Световния ден на психичното здраве.

"Мозъчното здраве е комплексно и зависи и от телесното здраве. Глобален ръст на психичните разстройства има в световен мащаб и по-специално в развитите страни. Една от причините е, че живеем по-дълго и живеем по-добре. По-доброто живеене снижава прага на проява на фрустрация от някакви негативни усещания и преживявания.

Много е снижен и прагът на фрустрация при хората, именно поради добрият начин на живот. Ако един организъм не се среща с микроорганизми, той не изработва антитела. Така и един човек, ако никога не среща препятствия, неговият праг на поява на панически страх, депресия и тревожни преживявания по изключително тривиален повод ще бъде снижен. Повод, който само две-три поколения назад изобщо не е смятан за патологичен", заяви експертът.

Той бе категоричен, че друга причина за ръста на психичните разстройства са наркотиците и тяхната масова употреба, особена на дизайнерските дроги.

"Употребата на наркотиците водят до увеличаване на психичните разстройства и понякога до много опасно психично боледуване, което е опасно за живота", посочи проф. Ончев.

Паралелно на този ръст на психичните заболявания, инвестицията в психично здраве остава нулева, независимо от многото говорене за това. „Ако беше само до стратегии, всичко щеше да е идеално. Те са пълни с хубави лозунги, доста политкоректно шлифовани. За съжаление, нищо от това, което е заложено, не е свързано с транслиране, както е модерно сега да се казва, с осъществяване в реалната клинична практика. Направих една справка. Първата национална концепция за психично здраве в Народна Република България е от 1976 г. Приета от тогавашното Бюро на Министерския съвет. Те са винаги така по 5-6 години напред, като петилетки. Във времето си сменят названията – концепция, политика, програма, последното е стратегия и не е за 5, а за 7 години. Засега обаче реалното инвестиране в психичното обслужване остава нулево. И има дори отговорни хора на отговорни постове, които казват, че то така и ще остане, ако твърдоглавите психиатри не приемат клиничните пътеки! Нулево!

Има 1024 неправителствени организации регистрирани в България с предмет на дейност права на пациенти. Нито една от тях, докато аз работех, включително и по време на пандемията, когато беше по-сложно, но и извън нея, не дойде да си предложи услугите като болногледач, да смени един памперс, да почисти една тоалетна, да влезе в реалността и да види какво е или да даде една кутия цигари, или един банан на някой несретник, който няма близки“, завърши проф. Ончев, цитиран от БГНЕС.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.