Психотерапевт: Ами ако на 62 поискам да стана космонавт?!

На 5 май 62-годиша русенка роди близнаци чрез донорска оплодена яйцеклетка.

Случаят предизвика небивал обществен дебат. По темата говориха всички – от министъра на здравеопазването, водещи лекари в областта, депутати до хора в интернет форуми.

За коментар по казуса потърсихме психотерапевта Ани Коцева. Тя работи в медицински център за репродуктивно здраве и е консултатант на двойки, подлагащи се на ин витро процедури.

„Това наистина е един много интересен казус, при който в България жена за пръв път ражда на такава възраст.

По света има още няколко такива случая, предполагам, че и там в обществото са възникнали дебати по този въпрос, защото лекарите казват, че това не е медицински проблем, а проблем, свързан с морална отговорност.

Но аз бих добавила, че този проблем е свързан и с една голяма социална отговорност, освен с морална.

Ако изходим от това какво е да си родител, на първо място това е да си отговорен към бъдещия живот, който създаваш. И към опазването на този бъдещ живот, и към това да му дадеш възможност да се развива пълноценно.

В случая като че ли тези неща остават на заден план – зад идеята човек да следва мечтите си, което в нашето общество се толерира.

Да осъществиш мечтата си, е много важно и човек има това право, разбира се.

Но в случая се касае за поемане на отговорност и създаване на живот, който не е собственият живот. И нещата изглеждат по друг начин вече", обяснява Ани Коцева.

По думите й в случая закономерно може да си задаваме въпроса доколко тази възраст е природосъобразната, в която може не само да се роди дете, а и да може да му бъде даден добър старт в живота, както и да бъде обезпечено израстването на един здрав индивид, който да се вгради добре в обществото.

"Не бих препоръчала на хора на подобна възраст да предприемат толкова смели постъпки, та било то и следвайки собствената си мечта", казва психотерапевтът. 

По думите й мечтите трябва да могат да бъдат реално осъществявани и да имат връзка с реалността.

"Няма лошо в това да следваш мечтата си, но ако на 62 години искам да стана космонавт, кой би ме подкрепил?“, попита Ани Коцева.

По отношение на законността на процедурата коментар не може да бъде направен, защото "законовите разпоредби са от 2007 година за ин витрото и все още се наместват законите към реалността“.

„Понякога законът изпреварва обществените потребности, за да създаде условия да се развие нещо. В другите случаи обаче, когато законът е изостанал, обществото само изразява тази своя потребност.

И ако този случай предизвика толкова много дебати за толкова кратко време, със сигурност има нужда хората, които правят законите, да обърнат внимание на този проблем“, категорична е Ани Коцева.

62-годишната Красимира Димитрова заяви, че сама ще си гледа децата. „Чудесно е, че тя има такова желание, но на мен ми изглежда малко пресилена тази заявка. Човек живее в общество и винаги има нужда от помощ, още повече в тази ситуация“, коментира Коцева.

„Има нещо друго, на което трябва да се обърне внимание – понякога възможностите и мечтите ни не съвпадат и степента на зрялост на човека се измерва донякъде и с това доколко може да си даде сметка за реалността и за фактите в реалността.

Смятам, че тук съвсем основателно можем да предвидим една недостатъчна възможност на една майка на 62 г. да обезпечи абсолютно всички потребности на децата – най-малко заради голямата разлика в поколенията.

Хората, които са израснали преди 50-60 години, са живели в съвсем други условия като деца, имали са малко по-различни потребности. На 62 г. на тази жена ще й се наложи да учи много нови неща, свързани със света в момента, с потребностите на децата и юношите в момента чисто практически неща (интернет, нрави и т.н.) и това мисля, че би създало проблеми“.

По думите на психотерапевтката за която и сфера на дейност да става въпрос, психологическата консултация е много важно нещо.

„Още повече при ин витро процедурите моята работа показва, че понякога е нужно да измине време за приемането на ситуацията, на самата процедура за начина на забременяване. И това е свързано с известна работа, пренагласа на двойката – чисто психическа подготовка, за да се появи детето“, каза Коцева.

А какъв съвет би дала на жена в подобна ситуация?

„Аз в никакъв случай не мога да дам пряк съвет или пряк отговор на търсенията и на питанията на хората, но може би една среща с реалността и на фактическата обстановка по отношение на издръжливост на организъм като бременност, по отношение на здравето и рисковете за децата, по отношение на отглеждането на децата...

Трябва да бъдат разгледани чисто практически тези сфери, за да може самият човек да си даде отговори, които понякога заради еуфорията, че си така близо до мечтата си, не могат да бъдат намерени“.

****************************

По света:

Раждания след 60-годишна възраст след изкуствено оплождане има в Румъния, Великобритания, Испания, Индия и Турция. Световният рекорд е на испанката Мария дел Кармен Бустада.

През 2006-та на 67-годишна възраст тя роди близнаци. Този случай предизвика световна етична дискусия за това, докъде е допустимо да се изтласкват границите на естественото с помощта на медицината.

През 2009 година Мария Бустада почина и децата й останаха кръгли сираци.

След раждането на близнаците си испанката реагираше спокойно на критиките: „Всеки трябва да има деца, когато му е удобно. И за мен правилният момент дойде сега“, обяснява тя пред британския News of the World.

Две години и половина по-късно умира от рак. Туморът бил открит малко след раждането на момчетата през декември 2006 година.

Манипулацията по изкуствено оплождане била направена в клиника в Калифорния, където тя умишлено дала неточни лични данни, признава Бустрада в едно от интервютата си.

Декларирала, че е на 55 години, което било пределната възраст на пациентките, приемани в клиниката. За да плати цената на операцията – 59 000 долара, тя продала къщата си.

Донорите на яцеклетката и на спермата избрала в каталог - „както при покупка на къща“, разказва тя пред News of the World.

Притесненията относно възрастта й испанката отхвърляше с аргумента, че майка й живяла до 101 години, значи и тя имала добри шансове да отгледа децата си и дори да дочака внуци.

Бустада прекарала целия си живот с майка си и след нейната смърт през 2005 година решила, че трябва да има деца.