Хотелче или младши магистрат? По-добре само едното

Връщане на доверието в съдебната власт и реформа, насочена към резултатите, които обществото очаква.

Това бяха най-често използваните думи при представянето на "Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в ЕС”. При представянето на документа правосъдният министър Маргарита Попова очерта три важни приоритета - подобряването на управлението на съдебната система, качествено правораздаване и борба с корупцията вътре в системата.

„Искаме да отчитаме добри резултати, а не непрестанни структурни реформи“, изтъкна министър Попова.

По думите й са необходими всеобхватни и радикални реформи, част от които не могат да се случат без промени в Конституцията и в Закона за съдебната власт. Правосъдното министерство е приключило работата по Закона за съдебната власт, стана ясно от изказването на министър Попова.

Спешно трябва да се върне доверието в съдебната система

Според председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев най-спешният въпрос, който стои пред съдебната власт, е как да се върне доверието на обществото в нея.

Той сравни съдебната система с банковата, като посочи, че ако един ден обществото загуби доверие в банките, те ще фалират и ще настъпи финансов срив, но ако се срине доверието в съдебната система, тогава фалира държавността.

Много е важно да се промени начинът на избор на административните ръководители в съдебната власт, смята Пенчев.

Той обаче отбеляза, че Висшият съдебен съвет почти е приключил с назначенията на ръководителите в системата, чиито мандати ще изтекат след 5 години. Според него това означава, че реформата ще започне след пет години.

„Кога ще започнем да връщаме доверието в съдебната власт? След 5 години ще е късно“, заяви Пенчев.

По думите му необходимо е да се направи една преоценка на кадрите в съдебната власт. „Аз не казвам това да го направи ДАНС, пази Боже. Ако трябва, да се направи "съдебен ДАНС" или Инспекторат“, призова Константин Пенчев.

„Аз не искам полицаи да ровят в досиетата на съдиите, но аз искам съдиите да бъдат чисти, не искам всеки ден пресата да ме занимава с някакви безобразия“, категоричен бе шефът на ВАС. По думите му необходимо е да се изгради система, при която да се проверяват моралните качества на магистратите, които се назначават в съдебната система.

„Ние правим конкурси, назначаваме младши магистрати и никой не се интересува дали този младши магистрат е толкова способен, дали си строи хотел и като строи хотел, дали не е по-добре да се занимава с тази богоугодна дейност, а не да бъде и магистрат“, смята Константин Пенчев.

Той визира случая с дъщерята на съдията от ВАС Николай Урумов – Деница Урумова, която е младши съдия в Благоевградския окръжен съд и за която стана известно, че строи хотел в Приморско, а терена получила като се регистрирала като крайно нуждаеща се жителка на общината.

Реформата в съдебната система - невъзможна без реформа в МВР

„Каквото и да си говорим за съдебната реформа по принцип, е необходима реформа в МВР“, коментира Иванка Иванова – директор на Правната програма на институт „Отворено общество“. Според нея непрестанното говорене за съдебна реформа е „или целенасочено обръщане на общественото внимание върху здравата глава, или въпрос на некомпетентност“.

„Всички данни, които имаме от изследвания и външни наблюдения, показват, че проблемът е в досъдебната фаза на наказателното производство. Там има два тежки проблема – капацитета за разследване на МВР и липсата на каквито и да е механизми за налагане на отговорност на прокуратурата в случаите, когато тя не успява да свърши работата си“, смята Иванова.

Според нея трябва да бъде представен и един публичен документ за реформа в МВР, по-конкретно за подобряването на капацитета на полицията при разследването на престъпления.

Правосъдният министър Маргарита Попова също заяви, че за да има резултат, реформата трябва да е във всички звена, включително и в МВР, по-конкретно - в изграждането на една обучена и добре работеща криминална полиция.

„Ние сме си дали сметка, че без реформа на досъдебната фаза, включително в дознанието, няма да се случат положителни неща в наказателното правосъдие“, каза заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков.

По думите му обаче критичните оценки са до известна степен „пресилени“, а в МВР е започнала реформа. След 10 дни ще влязат в сила промените в НПК, които ще дадат повече правомощия на  полицаите при провеждането на разследвания, каза Вучков като уточни, че това ще се случи след като служителите бъдат обучени.

Според заместник-главния прокурор Валери Първанов необходимо е да се възстанови Съвета за криминологични изследвания към прокуратурата. Той отчете, че стратегията на правосъдното министерство е всеобхватна, но в нея липсва разузнаването.

"Не може да се изгради план за действие, без да си наясно къде се намираш", коментира Първанов.

Необходимо ли е създаването на специализиран съд "Антимафия"?

Председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска също заяви, че дейността по криминологичните изследвания трябва да се поднови.

Висшият адвокатски съвет е направил криминологично изследване за осъдените лица за организирана престъпност, за да се изясни има ли необходимост от създаване на специализирани съдилища, каза Даниела Доковска.

Според данните, от 2007 година насам присъдите за организирана престъпност са 0,3% от всички присъди, а осъдените за корупция са 2% от всички. Това, според Даниела Доковска, показва, че не е необходимо създаването на т.нар. съд "Антимафия".

От адвокатурата са изпратили доклада на председателя на НС Цецка Цачева, на председателите на правната и вътрешната комисия в парламента и на председателите на парламентарните групи, на правосъдния и вътрешния министър. "Сега бихме искали да видим дали резултатите ще бъдат взети предвид при дебатите за специализираните съдилища", каза адвокат Доковска.

Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система ще бъде внесена за обсъждане в Министерския съвет до 10 дни, стана ясно от думите на министър Попова.

Представителите на парламентарните групи на „Синята коалиция“, „Атака“ и ДПС, които присъстваха на дискусията, се обединиха около мнението, че документът трябва да бъде приет и от Парламента.