Образованието ни: ефективно, но некачествено

Българското средно образование е повишило своята ефективност в резултат на започналите през 2007 г. реформи, но трябва да се работи и за повишаване на неговото качество.

Това е основният извод от доклада на Световната банка, озаглавен "България: Преглед на реформите в образованието, свързани с училищната автономия", който бе представен днес в София.

След голямата учителска стачка у нас през есента на 2007 г. в училищата бяха въведени делегираните бюджети, които се формират според броя на учениците – от единните разходни стандарти за издръжката им.

Международният опит показва, че са необходими около пет години за осъществяването на фундаментални реформи в училище, а осем години след началото на тези реформи ще могат да се установят първите резултати от тях, посочи Алберто Родригес, ръководител на сектор "Образование" за Европа и Централна Азия в Световната банка.

В доклада се отбеляза, че оптимизацията на училищната мрежа се е оказала най-тежката фаза на реформата, довела до закриване на 111 малки училища през 2007 г., на 340 учебни заведения през 2008 г. и на 44 училища през 2009 г.

Според Световната банка спестените ресурси са инвестирани в повишаването на заплатите в образованието с 46 на сто за периода 2006–2008 г.

В документа се отбелязва повишената квалификация на българските учители – 90 на сто от тях имат бакалавърска или магистърска степен.

В доклада се посочват и "слабите" страни в българското средно образование, които са свързани с неговото качество.

Резултатите от програмата за международно оценяване PISA от 2006 г. показват, че по-малко от половината български ученици са в състояние да покрият определения от ОИСР критичен праг на грамотност при четене, както и при математически знания и умения.

Сред всички страни в PISA България е с най-големи разлики в представянето на отделните училища, което показвало, че различията между училищата играят голяма роля за резултатите на учениците.

Според Световната банка учениците в малките училища у нас имат по-ниски резултати в PISA, а децата от малцинствата се представят по-добре в малките, отколкото в големите училища. В доклада се препоръчва за преодоляването на тези слабости да се подобри системата за външно оценяване.