Взаимоотношенията между САЩ и Индия се влошават

Кърт Кямбъл, старши сътрудник за Азия в Съвета за национална сигурност, запланува пътуване до Соломоновите острови, за да предотврати потенциален китайски дипломатически преврат, докато президентът Байдън включи в календара си виртуална среща с индийския премиер Нарендра Моди, въпреки че държавният секретар Антъни Блинкен и министърът на отбраната Лойд Остин вече се подготвяха за лични срещи с техните индийски колеги. В дългосрочен план тези срещи биха могли да променят световната политика повече от войната в Украйна, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.

Заглавията се фокусират върху Европа, докато Русия се прегрупира за поредното брутално нападение срещу Украйна, но Индо-Тихоокеанският регион също се нажежава.

Соломоновите острови са държава в Тихия океан между Австралия и Хавайските острови, която включва шест по-големи острова и почти 1000 малки. Това стратегическо местоположение я превърна в сцена на едни от най-ожесточените битки през Втората световна война. Нестабилността там е по-скоро правило, отколкото изключение, откакто островите придобиха независимост през 1978 г.

Приблизително 700-те хил. жители говорят 80 различни езика. Островите притежават значителни минерални находища, а околните води предлагат богати перспективи за риболов, но продължаващите вълнения, заедно с широко разпространената корупция, обезкуражават чуждестранните инвестиции. Последният кръг от безредици през ноември 2021 г. приключи едва след пристигането на австралийски войски, пише Investor.

До 2019 г. Соломоновите острови поддържаха дипломатически отношения с Тайван. Миналия месец излезе новината, че Соломоновите острови и Пекин са изготвили споразумение за сигурност, което може да позволи присъствие на китайски военни сили на островите. Сложната политика в малките тихоокеански островни държави привлича по-малко внимание от ракетните удари в Донбас, но поддържането на западния Тихи океан в съюз с Вашингтон може да има по-голямо значение за бъдещата сигурност на САЩ, отколкото резултата от войната на Владимир Путин.

Срещите на високо равнище между водещи политици от САЩ и Индия са още по-критични. Войната в Украйна укрепи НАТО. Ефектът върху отношенията на Америка с Индия е по-сложен. Индия има дълга история на тесни военни връзки с Русия и много индийски оръжейни системи днес зависят от руските резервни части. Много индийци негодуват от американското мърморене заради стремежа на Индия към евтин руски петрол, тъй като членовете на НАТО продължават да субсидират военната машина на Путин, като внасят толкова петрол и газ, колкото той желае да доставя.

Макар че Индия и САЩ укрепиха връзката си заради споделените опасения относно надигащия се Китай, те гледат на този проблем през различни лещи. Американците гледат на конкуренцията си с Китай през призмата на глобалната политика. Поддържането на баланса на силите в Евразия е основна концепция на англо-американската стратегическа мисъл, откакто Елизабет Тюдор победи испанската армада през 1588 г. Американците инстинктивно виждат „безграничното приятелство“ между Русия на Путин и Китай на Си Дзинпин като геополитическа заплаха за глобалния баланс на силите и разглеждат Индия като ценна част от контракоалицията.

Индийците гледат през регионалния обектив на Южна Азия и от тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Победа на талибаните в Афганистан, нестабилност в Пакистан (въпреки че отношенията му с Китай се задълбочават), гражданска война в Мианмар, голяма политическа криза в Шри Ланка и активно натрупване на войски от Китай по северните и североизточните граници на Индия – това не е светът, който Индия иска.

По-лошото е, че от индийска гледна точка американската политика не помага. Оттеглянето на САЩ от Афганистан ефективно укрепи Пакистан за сметка на Индия и подсказа, че администрацията на Байдън не гледа на сигурността на Индия като на основен въпрос. Американските опити за изолиране и наказване на хунтата в Мианмар, колкото и морално вдъхновяващи да са, изглеждат за някои в Делхи като влошаващи ситуацията и създаващи възможности за Китай.

Каквото и да мислят индийците за Путин, Ню Делхи вижда Москва като ценен източник на оръжия, незаменим партньор в Афганистан и, ако не влезе в обятията на Китай, като ценна противотежест на китайската мощ в Централна Азия и отвъд. Западните политики, предназначени да отслабят и разорят Русия, като по този начин я тласкат към по-дълбок съюз с Китай, не обслужват интересите на Индия, според мнозина в Ню Делхи.

Има и друго. Администрацията на Байдън изгражда своята глобална стратегия около борбата между просветената либерална демокрация и нелибералния свят. Хиндуистките националисти в Индия не се включват в този кръстоносен поход. Те искат да защитят хиндуистката идентичност на Индия, застрашена според тях както от монотеистични религии като исляма и християнството, така и от западната либерална идеология, която се стреми да трансформира обществените и половите отношения по целия свят. Колкото по-идеологизирани стават американците във външната си политика, толкова по-трудни ще бъдат отношенията между САЩ и Индия.

Фокусът върху Азия касае нещо повече от преместване на военни активи по картата. За да успеят в Индо-Тихоокеанския регион, САЩ трябва да се научат да включват в мисленето си възгледите на велики сили като Индия дори когато дават приоритет на стабилността и приятелството на малки, но стратегически държави като Соломоновите острови.