Япония ще използва ядрена енергия

В четвъртък министър-председателят на Япония Фумио Кишида заяви, че Япония ще използва ядрени реактори, за да намали зависимостта си от руската енергия и от други страни.

Япония стана по-зависима от руския газ, след като затвори ядрените си реактори след катастрофата във Фукушима през 2011 г., когато земетресение и цунами предизвикаха авария и опустошиха североизточния регион на страната.

Предвид изборите през юли и нарастващите цени на енергията, които свиват бюджетите на избирателите, Кишида заяви, че ядрената енергетика ще бъде част от бъдещата енергийна политика на страната, предаде "Ройтерс".

Той заяви, че Япония ще се справи с "уязвимостта на собствената си енергийна самодостатъчност" чрез разширяване на източниците, от които купува енергия, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и използване на ядрената енергия за разнообразяване на източниците на производство.

"Ще използваме ядрени реактори с гаранции за безопасност, за да допринесем за намаляване на зависимостта от руската енергия в световен мащаб", заяви Кишида пред аудитория във финансовия район на Лондон.

"Рестартирането само на един съществуващ ядрен реактор би имало същия ефект като доставката на 1 млн. тона нов втечнен природен газ (LNG) годишно на световния пазар."

Повече от десетилетие след земетресението и цунамито през март 2011 г., които предизвикаха най-тежката ядрена криза след Чернобил, ядрената енергетика остава труден въпрос в Япония, където в момента работят само няколко от 30-те централи.

Но мнозинството от гражданите и бизнеса искат правителството да рестартира ядрените реактори, за да се справи с енергийната сигурност, като кризата в Украйна и по-високите цени на енергията са дали тласък на тази промяна в мнението.

Кишида се обърна към лондонското Сити с послания в подкрепа на инвестициите: "Япония е подходяща за покупка".

Той заяви, че през следващото десетилетие ще бъдат привлечени инвестиции в размер на 150 трилиона йени (1,16 трилиона долара), за да се постигнат целите за въглеродна неутралност до 2050 г. и за намаляване на емисиите на парникови газове с 46% до 2030 г.

Той очерта пътна карта за периода до 2030 г., насочена към максимално използване на "ценообразуване на въглеродните емисии в подкрепа на растежа" и насърчаване на дългосрочни проекти.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.