Ситуацията в АЕЦ "Запорожие" се влошава, защитата й виси на косъм

Руският снаряд, който удари през нощта, беше отнесъл стената на апартамент на последния етаж и на нейно място имаше само леден въздух, който духаше от река Днепър - и гледка към най-голямата атомна електроцентрала в Европа на другия бряг.

Силуетът на атомната централа в Запорожия - с нейните две дебели охладителни кули и редицата от шест блока - стана добре познат на целия свят, откакто беше наречен най-опасното място на Земята: шест ядрени реактора на фронта на катастрофална война.

В една доста типична нощ миналата седмица руснаците от левия бряг на реката изстреляха 40 снаряда и ракети по Никопол, град на контролирания от Украйна десен бряг, падайки върху неговите редици от пететажни жилищни блокове, построени за работници през 60-те години на миналия век и кръстен на съветския лидер от онова време.

След 10 месеца война блоковете са полупразни. Единствената съобщена жертва през тази конкретна нощ беше 65-годишен мъж, който беше откаран в болница и чийто апартамент сега предоставяше такава цялостна гледка към електроцентралата.

На следващата сутрин ремонтът вече беше започнал. Електротехник възстанови захранването на останалата част от сградата, а двама мъже бяха в останките на самия апартамент, като почистиха и поставиха ПДЧ на мястото на липсващите стени. Имаше четири силни удара, когато оръдията на украинската армия на близкия бряг на реката откриха огън по руските позиции и няколко минути по-късно въздушните сирени на Никопол се включиха в очакване на руски отговор.

Мазетата са превърнати в убежища с легла и ученически бюра, но по-голямата част от останалото население е толкова привикнало към бомбардировките, че просто продължава деня си.

Украинците настояват, че са изключително внимателни по какво стрелят, дори когато получават огън от околностите на АЕЦ "Запорожие". В четвъртък украинската ядрена енергийна компания "Енергоатом" обвини Русия, че е докарала ракетни системи за залпов изстрел "Град" близо до реактор номер 6, който е близо до района, където се съхранява отработеното ядрено гориво. Вероятната цел, според Енергоатом, е била да се обстрелват Никопол и близкия град Марзанец, използвайки позицията им като прикритие.

Стените на реакторите са достатъчно дебели, за да издържат на артилерийски огън, но директно попадение в контейнерите с отработено гориво може да доведе до изпускане на радиоактивен материал в атмосферата. Откакто поеха контрола над електроцентралата през март, руснаците започнаха да строят бетонно убежище над контейнера с отработено гориво, но украински служители казват, че това се прави без да се спазват нормалните международни протоколи за безопасност.

По-рано през седмицата руският министър на отбраната Сергей Шойгу обвини Украйна в "ядрен тероризъм", като каза, че нейните въоръжени сили са изстреляли 33 снаряда с голям калибър по завода в Запорожие през последните две седмици. В най-новия доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която има четирима инспектори в окупираната от Русия площадка, се казва, че не е имало обстрел на централата от 20 ноември, въпреки че артилерийски огън е паднал в близост.

Петро Котин, президент на Енергоатом, твърди, че бомбардировките на района около ядрените реактори са атаки под фалшив флаг, извършени от руските окупационни сили.

"Те имат два специални камиона, за които знаем, че имат минохвъргачки вътре. Отиват в гората и всеки път, когато отидат там, има обстрел около завода", твърди Котин пред The Guardian.

Дмитро Орлов, кметът на Енерходар, градът до ядрената централа, който е дом на нейните работници, твърди, че има допълнителни доказателства, че обстрелът идва от руска страна. "Можете да чуете изходящия трясък от стрелбата и след това две или три секунди по-късно снарядът пада, така че идва от много близо и няма украински сили, които да се приближават", обяснява Орлов в интервю от украинска страна на линиите в град Запорожие, където продължава задълженията си в изгнание.

"Моето лично мнение е, че това е, за да се изплаши местното население, за да могат руснаците да им кажат: "Виждате ли – ние ви пазим, а украинците ви обстрелват".

Не е възможно да се проверят разказите на Котин и Орлов за обстрела, нито насрещните обвинения от Москва. Сателитните изображения обаче потвърдиха, че руската армия съхранява военно оборудване в завода.

Инспекторите на МААЕ на място биха могли теоретично да определят траекторията на приближаващите ракети или снаряди, но подобна детективска работа не е тяхна задача. Агенцията преговаря за създаването на зона за сигурност без огън около реакторите, но Киев настоява Русия първо да изтегли всичките си оръжия и броня от електроцентралата, нещо, с което Москва досега не се е съгласила.

Междувременно има паралелна заплаха за безопасността от самия завод: постоянното изтощение на работната сила през 10-те месеца на конфликта. Много ключови работници са напуснали поради опасност за семействата им или защото са отказали да работят за руснаците. От 11 000 души работна сила преди пълномащабната инвазия са останали само 4 000. В опит да спрат изселването, руснаците разпространиха списъци на персонала на завода до всички военни контролно-пропускателни пунктове в региона със заповеди да не им е позволено да напускат, но беше твърде късно да спрат голямото изтичане.

"В някои случаи има само трима души, които да покриват смяна от седем или осем души", казва Орлов. "Хората не си почиват достатъчно. Това причинява изтощение."

Работата под въоръжена окупация увеличава стреса. Работниците, които все още са в завода, са под постоянен натиск да подпишат договори с Росатом, руската енергийна компания, което означава приемане на контрола на Москва.

"Отвеждат работниците настрана един по един и първият въпрос, който задават, е за местонахождението на семействата им. Оказват натиск. Един работник е разпитван в продължение на осем часа", твърди Олексий Мелинчук, бивш работник в атомната електроцентрала. Въпреки този натиск, казва той, само около 10% от персонала на централата са подписали договори с Росатом.

През последните дни руснаците деактивираха електронните пропуски на някои от работниците, които отказаха да се подпишат, намалявайки още повече броя на наличните оператори на реактора.

Мелинчук каза, че е останал достатъчно персонал, за да поддържа централата в сегашното й състояние, като всички реактори са затворени, а два от тях умишлено се поддържат горещи, за да осигурят отопление за Енерходар.

Но поддържането на реакторите в този горещ режим на готовност е труден и деликатен процес, който допълнително натоварва операторите. Ситуацията може да се влоши още. Запорожката централа в момента е свързана с украинската мрежа, но е имало моменти преносните линии да са прекъсвали от обстрел, принуждавайки електроцентралата да използва дизелови генератори, за да поддържа охладителната система да работи и да предотврати стопяването на урановото гориво.

Ако връзката с мрежата бъде прекъсната отново, това ще увеличи натиска върху претоварената работна сила и върху генераторите, които са проектирани само като временно резервно решение. Те ще имат нужда от поддръжка и никой не знае колко дизелово гориво е останало в завода. След като дизеловите генератори се повредят, стопяването ще започне след няколко часа.

"Онези, които остават на постовете си, правят невъзможни неща, за да запазят завода в безопасност. Те доказаха своя професионализъм пред целия свят", казва Мелинчук. "Дори и без окупацията, ще бъде много трудно физически и психологически да управляваме станцията с настоящите нива на персонал. Но ако добавите натиска от страна на окупаторите, става по-трудно."