Заради САЩ: Назрява скандал в Украйна дали изборите да се проведат във военно време

Как се провеждат избори по време на война?

Месеци наред Украйна беше въвлечена в разгорещен дебат дали страната трябва да проведе президентски избори през март следващата година, както беше първоначално планирано.

Всички избори – включително президентските – са забранени съгласно сегашното военно положение в страната, наложено след като Русия започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г.

Мнозина в Украйна са възмутени от идеята, опасявайки се, че гласуването може да отвлече вниманието на нацията от битката й за оцеляване.

Напрежението намаля, след като през ноември президентът Володимир Зеленски каза, че "не е подходящият момент" за избори. Но въпросът изглежда далеч не е приключил и подхрани политически конфликт, невиждан в страната от началото на пълномащабното нахлуване на Русия.

Една от големите движещи сили на скандала обаче не е Украйна, а САЩ.

Дискусията за украинските избори отчасти се тласка от лидерите на САЩ преди изборите в страната през 2024 г., особено от малка група в рамките на Републиканската партия, казва Олха Айвазовска, председател на мрежата за наблюдение на избори Opora.

Тя твърди, че някои крайно десни републиканци използват проблема, за да оправдаят искането си да блокират военната помощ за Украйна.

И тези гласове стават все по-силни. Тъй като изолационистките възгледи на Доналд Тръмп придобиват по-голямо влияние в Републиканската партия, въпросът за подкрепата за Украйна попада във вътрешната политика на САЩ и партийните разделения.

Въпреки че много републиканци подкрепят Украйна, "това не означава, че крайнодясното крило на тази партия няма да използва тази тема срещу Украйна следващата година по време на президентските избори в САЩ", казва г-жа Айвазовска пред BBC.

Те вече го правят. По-рано този месец Вивек Рамасвами, един от републиканските кандидати за президентската номинация, заяви, че Украйна "не е образец на демокрацията" и "заплашва да не проведе избори тази година, освен ако САЩ не отделят повече пари".

Американският сенатор републиканец Линдзи Греъм имаше предвид тези гласове, когато по време на августовското си посещение в Киев каза, че Украйна трябва да проведе президентски избори през 2024 г.

И президентът Зеленски разбира, че трябва да обърне внимание на тази нарастваща реторика, идваща от САЩ: страната е основният съюзник на Украйна и нейната военна помощ е жизненоважна за борбата с инвазията на Русия.

"Има няколко неща, които могат да разделят подкрепата на САЩ за Украйна", каза Зеленски в интервю за украинска телевизия миналия август. "Едно от тях са изборите, тъй като, доколкото знам, има гласове против продължаващата подкрепа в Републиканската партия."

Доскоро Зеленски не беше отхвърлял директно изборите. Той изброи всички предизвикателства - като сигурност, законодателство и финансиране - и добави, че е "готов" и ще се кандидатира за втори мандат, ако изборите се проведат във време на война.

В по-скорошно интервю за украинска телевизия Зеленски заяви, че "би искал да проведе избори" в рамките на една година или когато е необходимо“.

По-рано този месец външният министър на Украйна Дмитро Кулеба заяви, че Зеленски "претегля различни плюсове и минуси" на провеждането на избори по време на война.

Дори ако военното положение бъде променено, за да позволи избори, има много пречки за провеждането на гласуване.

Сигурността е основната. Разселеното население е друг проблем.

"Невъзможно е да се проведат избори по време на война, когато милиони наши граждани са в чужбина или вътрешно разселени", казва Олена Шуляк, депутат и ръководител на управляващата партия "Слуга на народа".

Други предизвикателства включват повредени училища, които обикновено се използват като избирателни секции, остарял избирателен регистър, ограничени права при военно положение и липса на финансиране.

Експертите са съгласни, че при настоящите обстоятелства провеждането на свободни и честни избори с конкурентен политически процес просто не е възможно.

Тогава не е изненадващо, че идеята за провеждане на президентски избори е дълбоко непопулярна в Украйна. Проучване, проведено от Киевския международен институт по социология през ноември, показа, че повече от 80% от респондентите искат да има избори едва след като войната приключи.

Депутати както от опозицията, така и от управляващите многократно твърдят, че е грешно да има избори догодина.

Но двусмислените изявления на президента Зеленски относно възможността за провеждане на избори предизвикаха вътрешна реакция.

Депутати от опозицията и медии започнаха да съобщават, че властите се готвят да проведат президентски избори през 2024 г. Някои политици дори анонсираха планове да се кандидатира за поста на президент.

Нараснаха спекулациите, че популярността на президента Зеленски ще намалее поради безизходицата на фронтовата линия и че следователно той иска да проведе изборите през 2024 г., както е планирано, докато рейтингите му в социологическите проучвания са все още високи.

В опит да потуши слуховете, президентът направи телевизионно обръщение в началото на ноември и каза, че "не е подходящият момент за избори".

"Трябва да решим, че сега е времето на отбраната, времето на битката, от което зависи съдбата на държавата и народа", каза той.

Кога ще има избори в Украйна?

Алина Загоруйко, депутат и ръководител на парламентарната подкомисия по избори и референдуми, твърди, че Володимир Зеленски ще остане легитимен президент дори и след изтичането на мандата му следващата пролет.

Член 108 от конституцията на Украйна гласи, че действащият държавен глава изпълнява задълженията си до встъпването в длъжност на новоизбран президент.

Но ако войната се проточи много по-дълго, тогава в даден момент "може да се окаже проблем и може да се наложи да проучим възможностите за провеждане на избори дори при такива условия", каза Загоруйко.

Повечето лидери и експерти обаче са съгласни, че трябва да започнат подготовката за следвоенните избори сега.

Много села и градове като Бахмут или Авдиевка са в руини. Повечето от населението им е или мъртво, или разпръснато из страната и извън нея. Изборната инфраструктура е разрушена. Провеждането на избори в тези райони ще бъде изключително предизвикателство дори в мирно време.

Друг проблем са избирателите. От осем милиона украински бежанци, много от тях едва ли ще се завърнат бързо у дома дори след края на войната.

Така че властите трябва да се споразумеят с чужди правителства за разширяване на избирателните секции в чужбина, казва Олена Шуляк.

"Трябва да обсъдим алтернативни начини за гласуване, като гласуване по пощата или онлайн. Всички тези неща изискват промени в законодателството."

Но депутатите не са склонни да обсъждат тези въпроси, защото подобни събития се възприемат като подготовка за избори по време на война. Гражданите веднага обвиняват тези служители в предателство на страната. Тъй като напредъкът на фронтовата линия фактически е в застой, страхът от загуба на национално единство става все по-силен.

Повечето украински партии и политически групи изглежда са съгласни, че не могат да си позволят да се потопят отново в мирновременните политически спорове, докато все още се борят с Русия.

Но колкото по-дълго се проточи войната, толкова по-трудно ще бъде да се поддържа този консенсус, отчасти поради вътрешната политика на западните партньори на Украйна.