Лариса от Буча си мислеше, че синът й е мъртъв, но получи изненадваща бележка от Русия

След седмици, прекарани на закрито, криейки се в мазето по време на обстрел и прехранвайки се благодарение на буркани с желирано месо, Алексий Ковтун полудява. Майка му Лариса го молеше да не напуска къщата. Затова на 12 март 2022 г. 19-годишният студент по мода от Буча реши да излезе в окупирания град и да посети приятелите си. Това беше последният път, когато майка му го видя. Когато полицейският час, наложен от руснаците, изтече, тя стояла до бялата порта пред дома им и се молила Алексий да мине по алеята. Но той така и не се появил.

„Това беше най-ужасната нощ в живота ми“, спомня си 60-годишният Ковтун пред The Times. „Прекарахме цялата нощ в треперене от страх и отчаяние.“

По време на едномесечната окупация на Буча, заможно предградие северозападно от Киев, повече от 450 цивилни бяха убити от руски войници. Вероятността Алексий да е сред тях, хвърлен в общ гроб като много други, беше голяма. Тогава, около два месеца по-късно, пристигнало писмо. На него било написано едно изречение: „Мамо, жив съм, здрав съм, всичко е наред с мен“.

Писмото, написано на руски, език, който Алексий рядко използвал, нямало обратен адрес. Оказва се, че момчето е отвлечено в същия следобед през март и по-късно заключен в затвор в руския регион Тула, където остава и до днес.

Той е един от около 16 000 украински цивилни, за които се смята, че са изчезнали в пустотата на руската наказателна система без съдебен процес или обвинение – в нарушение на Женевската конвенция, която гласи, че цивилни не трябва да бъдат взимани за заложници. През последните месеци имаше няколко размени на военнопленници, но е рядкост цивилни да бъдат разменени до голяма степен, защото имат малка военна стойност за двете страни.

Въпреки многократното настояване на президента Зеленски, че освобождаването на цивилни и военнопленници е съществена стъпка към всяко мирно уреждане, досега е имало оскъдна дискусия по въпроса в преговорите между САЩ и Москва.

Доклад, публикуван миналия месец от Съвета на ООН по правата на човека относно Украйна, заключава, че Русия преследва „систематична атака срещу цивилното население“, което представлява „координирана държавна политика“. В доклада се отбелязва, че използването на изтезания е широко разпространено в опит за „извличане на информация, принуда и сплашване“ и в най-тежките случаи се ръководи от офицери от ФСБ, службата за вътрешна сигурност на Русия.

Сред най-известните случаи беше лишаването от свобода на украинската журналистка Виктория Рощина, която изчезна през август 2023 г. по време на посещение в окупирани райони на Запорожка област.

След многобройни запитвания семейството й получи отговор през април миналата година от руското министерство на отбраната, в който Русия призна, че журналистката е задържана. През октомври миналата година, в отговор на допълнителни запитвания, министерството изпрати второ писмо, в което се посочва, че Рощина е починала месец по-рано, без да се добавят допълнителни обяснения.

Миналият месец делегация от парламентарни лидери от 19 европейски държави се присъедини към Зеленски в църквата „Свети Андрей“ в Буча, за да отбележи третата годишнина от освобождението на града. В църквата има нов мемориал на 33-мата жители на града, които лежат в руски затвори, от които Алексий е най-младият.

В град, който претърпя такова безразборно насилие, не е ясно защо някои бяха убити, а други отведени в Русия.

От разказите на онези, които са били затворени заедно с Алексий, а след това са били освободени, майка му научи, че той е бил спрян на руски контролно-пропускателен пункт на път за вкъщи. Войниците поискали да видят телефона му. Там имало снимки, които той бил направил на изгорели руски автомобили, които забелязал, докато се разхождал из Буча. Това било достатъчно, за да го арестуват. Така момчето е изпратено в съседния град Хостомел и там е държано в голяма яма с други задържани. Било средата на зимата, затова те се прегръщали, за да се топлят и да не измръзнат до смърт.

Алексий и приятелят му от детството Вова са отведени в Брянск, граничен регион на Русия. Вова, който по-късно беше освободен. Ковтун твърди, че те редовно са били бити и карани да пълзят на ръце и колене до килията си. Надзирателите ги ритали и удряли с електрошок за говеда. Хранени били толкова малко, че станали „прозрачни“, разказал й Вова.

Междувременно, без да знае какво е станало със сина й, Ковтун тръгвала всяка сутрин с велосипеда си да търси сина си, претърсвайки марсианския терен на града, където трупове и разрушени машини лежали разпръснати по пътищата, осеяни с кратери. След като научили за задържането му, семейството отправило многократни искания за информация до Русия чрез властите в Украйна.

Шест месеца по-късно те получили писмо от руското министерство на отбраната, в което се посочва, че Алексий е бил задържан за „противопоставяне на специалната военна операция“ и че все още се проверява за участие в „националистически или неофашистки групи“. Местонахождението му е „информация с ограничен достъп“, се добавя в писмото.

Оттогава Ковтун се е обърнала към всички организации, за които е успяла да се сети - украински и международни - да върнат сина й. Но тя признава, че се чувства разочарована от неспособността им да окажат натиск върху Москва.

Единствената й утеха са отчетите, които получава от освободените. Те идват на вратата й на всеки няколко месеца след размяната на затворници, за да й кажат, че Алексий, известен като Льоша, е жив и здрав. Последният от тях бе 40-годишният войник на име Саша, който дойде да я посети през февруари.

„Той ми каза, че Льоша е страхотен човек и че имам много добър син“, казва Ковтун. "Условията там са ужасни. Карат ги да стоят цял ​​ден. Но той е запазил чувството си за хумор през всичко това. Когато чуя тези истории, сърцето ми се пръска от гордост за него. Толкова е млад и въпреки това остава силен и издръжлив повече от три години. Всичко, което искам, е да се върне, за да мога да го прегърна силно."