Русия засилва офанзивата си по две направления на фронта в Украйна

Окрилена от хода на войната, Русия засилва военните си офанзиви по две направления на фронта в Украйна, карайки Киев да разпилява ценните си войскови резерви и заплашвайки да пренесе сраженията на територията на още една една украинска област, като и двете страни се стремят да получат надмощие преди отслабването на боевете през есенно-зимния сезон, пише Асошиейтед прес.

Москва иска да увеличи максимално териториалните си придобивки, преди сериозно да обмисли пълно прекратяване на огъня, казват анализатори и военни командири. Украйна иска да забави напредъка на Русия колкото е възможно по-дълго и да причини тежки загуби на руските войски.

Руските сили постепенно печелят терен около стратегически важния източен украински логистичен хъб Покровск, чието превземане ще означава голяма военна победа за тях и ще ги приближи до завземането на цялата Донецка област. Боевете там също така приближиха сраженията до границите на съседната Днепропетровска област за първи път от началото на войната.

В опит да попречи на Москва да укрепи тези позиции на изток украинските сили се стремят да приковат някои от най-добрите и боеспособни руски военни формирования на стотици километри разстояние в североизточната Сумска област.

"Най-добрият сценарий за Украйна е да забави или да спре руското напредване в украинския промишлен район Донбас, който включва Донецка и Луганска област", каза руско-британският военен историк Сергей Радченко. Тогава по думите му Украйна би могла "да използва това като основа за споразумение за спиране на огъня".

"За Русия има по-голям шанс да постигне договорка с Украйна" през есента, когато руснаците „видят резултатите от офанзивата си", допълни Радченко.

Докато боевете продължават да бушуват, украинският президент Володимир Зеленски очаква да узнае дали правителството на американския президент Доналд Тръмп ще подкрепи по-тежки санкции срещу Русия и идеята на европейците за изпращане на мироопазващи сили в Украйна за сдържане на Москва. Една от спънките дойде след решението на САЩ да спрат доставките на някои оръжия за Киев заради опасения от изчерпване на собствените запаси.

В Сумска област украинските сили са изправени пред неспирни атаки с управляеми бомби и дронове и непрестанни нападения от малки групи руски пехотинци. Те понасят стоически тези атаки, за да попречат руските войски да бъдат прехвърлени в други сектори от фронта в източната Донецка област.

През април украинските войски също засилиха нападенията си в Сумска област и дори предприеха малка офанзива в съседната руска Курска област, за да попречат 60 000 калени в битка руски войници да бъдат прехвърлени за укрепване на позициите в Донецка, Запорожка и Херсонска област, каза миналата седмица главнокомандващият на украинската армия генерал Олександър Сирски.

Ако тези войски бяха прехвърлени, те щяха да засилят темпото на руските атаки по цялата фронтова линия и да разсредоточат украинските сили.

Тази стратегия не мина без критики. Командирите, на които беше наредено да я изпълнят, се оплакаха, че тя е довела до ненужни човешки жертви.

Руските войски са проникнали до 7 км в северната част на Сумската област от различни посоки по границата.

Украинските сили са твърдо решени да ги задържат там, за да не се освободят руски сили, които да се бият на изток. Засега те успяват, като блокират до 10 000 руски войници само в Глушковски район на Курска област, където Украйна поддържа слабо присъствие, след като по-рано през годината беше до голяма степен изтласкана от там от руски и севернокорейски войски.

Най-голямата битка във войната се води в Донецка област, докато Русия се приближава към обявената цел да завладее цялата Донецка и Луганска област.

Неспособни да атакуват директно стратегически важния логистичен хъб Покровск, руските сили се опитват да обкръжат града – маневра, която изисква навлизане в границите на Днепропетровска област. Пренасянето на войната в шеста украинска област би било пагубно за украинския боен дух и би дало на Русия повече козове в преговорите, ако силите ѝ успеят да се закрепят там.

Досега през войната единствено диверсионни групи са пресичали границата ѝ, но са били елиминирани от украинските сили.

Командирите обаче се опасяват, че с времето Русия ще напредне, тъй като Украйна продължава да се бори с остър дефицит на хора.

Недостигът на войници и провизии по цялата 1200-километрова фронтова линия означава, че украинските сили трябва да се съсредоточат върху удържането на позициите си и запазването на ресурсите, вместо да напредват, казва Олексий Макрински, заместник-командир на батальона „Вълците на Да Винчи“.

Украинските командири казват, че сраженията под гъмжащото с дронове небе са толкова ожесточени, че ротацията на силите на позициите се е превърнала в крайно опасна операция. Украинските сили остават на бойни позиции в продължение на няколко седмици или повече, като разчитат на доставки от дронове.

Целта на руснаците „е просто да влязат в Днепропетровска област, за да бъдат в добра политическа позиция, ако президентите преговарят за мир“, казва Андрий Назеренко, командир на 72-ра бригада, подразделение за изстрелване на дронове в Източна Украйна, визирайки потенциалните преговори между Зеленски и руския президент Владимир Путин.

„Те са много близо до целта да получат това, което искат“, допълва той.

Зеленски се надява, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще промени досегашната двусмисленост в политиката на правителството си по отношение на Украйна и ще даде знак за намерението си да продължи американската подкрепа – ход, който може да обърка сметките на Москва. Двамата президенти се срещнаха миналата седмица в кулоарите на срещата на върха на НАТО и обсъдиха евентуален пакет военна помощ, включително ракетни системи „Пейтриът“, които Украйна възнамерява да закупи с европейска подкрепа.

Министерството на отбраната на САЩ не уточни доставките на кои оръжия са били задържани, когато оповести прегледа на американските оръжейни запаси, извършен вчера от Пентагона.

Зеленски също така се надява, че Тръмп ще накаже Русия, като наложи по-строги санкции на енергийния и банковия ѝ сектор, които финансират военните усилия на Кремъл.

Европа и САЩ наложиха няколко последователни пакета санкции на Русия след пълномащабната инвазия през 2022 г., но Зеленски казва, че тези мерки не са били достатъчни, за да попречат на военната машина на Москва. Той предложи ограничение на цената на руския петрол до 30 долара за барел.

Пратеникът на Европейския съюз по санкциите Дейвид О'Съливан заяви, че Европа трябва да поддържа санкционния натиск, като същевременно „държи сметка за перспективата, че ако Русия се държи коректно, бихме могли да има някакъв вид прекратяване на огъня и някакъв вид усещане за преговори, но за момента изглежда, че Русия не иска това“.

Най-близките европейски съюзници на Киев също очакват знак от Тръмп, че ще подкрепи план за разполагане на чуждестранни войски в Украйна, които да я защитават от бъдеща руска агресия след споразумение за прекратяване на огъня. Това вероятно е най-добрата гаранция за сигурност, на която Украйна може да се надява вместо членство в НАТО.

Междувременно на бойното поле руските сили изглеждат все по-уверени.

Назеренко забелязва промяна в бойния дух на напредващите руски пехотинци през последните месеци. Вместо да бягат, когато са атакувани от украински дронове, те продължават да настъпват.

Назеренко не могъл да се сдържи и попитал руски пленник: "Знаеш, че ще умреш. Защо атакувате?".

"Защото ще победим", отвърнал му руският войник. (БТА)