Симеон Николов: Германия дава нови правомощия на спецслужбите: От шпионаж към преки операции

Дипломатът, експерт по международна сигурност, бивш заместник-министър на отбраната Симеон Николов говори за поуките от разширяване на правомощията на специалните служби в предвоенна обстановка от погазването на принципите на правовата държава до въвличане във война в Германия пред expert-bdd.com.  

Ето и пълният текст на анализа:

На 04. октомври ръководителят на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND)  Мартин Йегер, придружаван от колегите си от Федералната служба за защита на конституцията (BfV) и от Службата за военно контраразузнаване (MAD) направи две взаимно изключващи се изказвания пред Парламентарната комисия за контрол  в Бундестага.

От една страна той заяви, че „Германия е изложена на риск от въоръжен конфликт с Русия“, а от друга– че  „към момента няма индикации за мащабна руска атака срещу територията на НАТО“. Той не изключва обаче военни действия в по-малък мащаб в балтийските държави,  както и операции под „фалшив флаг“, целящи вината за тях да бъде прехвърлена на друга страна. Само че не уточни дали с това визира Русия, защото преди срещата имаше информация, че Украйна подготвя такава операция с цел да въвлече европейските страни в директен военен сблъсък с руската страна. А за военни действия „в по–малък мащаб“ при разширяване на войната в балтийските страни е наивно да се говори. Освен това Москва вече бе предупредила, че всеки опит за блокиране на Калининград ще предизвика директен военен отговор на Русия.

Ръководителят на Службата за защита на конституцията (BfV) Синан Селен се похвали: „Вече постигнахме успехи в предотвратяването на заплахи“, имайки предвид затварянето на последното руско генерално консулство в Бон и прекрати договора за наем на „Руския дом“ в Берлин, чието затваряне е планирано за средата на 2027 г.. Той не пропусна да обвини Русия, че се опитвала да повлияе на общите  и местните избори, но не посочи конкретни доказателства.

Ръководителят на военното контраразузнаване Мартина Розенберг подчерта, че докато  в миналото ситуацията се е характеризирала  с по–абстрактни заплахи, то днес Бундесверът е изправен пред „конкретни атаки“, каквото и да значи това, когато се твърди, че една армия е пред „конкретна заплаха“. Военно контраразузнаване (MAD) вече работи въз основа на собствено специализирано законодателство – преразгледано през 2026 г. – което включва конкретни прагове за намеса.

Германия разширява правомощията на спецслужбите

Причината за насоките на оценките на тримата ръководители на специални служби, веднага се изясни, след като се върнаха към тезите си още от февруари тази година, когато изтъкваха, че разузнаванията не трябва само да наблюдават и информират, а да имат по–разширени права за предприемане на  конкретни контрамерки срещу противниците си, тоест да стартират мащабни реформи и получат разрешение за пряка намеса в определени случаи: предотвратяване на кибератаки, изключване на сървъри, използвани от подкрепяни от държави агресори, или саботиране на проекти за производство на оръжие – например в заводи за дронове.

Първо четене в Бундестага на конкретни мерки в тази насока започна на 24. септември 2026 г. Предвижда се финансирането на външнополитическото разузнаване  да нарасне от 1,51 милиарда евро на приблизително 1,85 милиарда евро до 2027 г. За изпълнение на мероприятия свързани със самата реформа се предвиждат годишни разходи в размер на около 302 млн. евро и еднократни разходи от 145 млн. евро за Службата за защита на конституцията.

Очевидно беше още при първите дискусии през август т.г., че при увеличаването на правата им, разграничението между полицията и разузнавателните служби се размива. А в Германия е исторически утвърдено изискването за разделяне на полицията от разузнавателните служби – поука, извлечена от епохата на нацизма. Нарастват и опасения относно използването на технологии за разпознаване на лица и анализ чрез изкуствен интелект на обществени места. С разширяването на правомощията на тези служби,  все по-критичен става въпросът: кой упражнява контрол върху онези, които разполагат с такива правомощия? Предложението е разглеждането на конкретните случаи и контрола да бъде възложен на Независимия съвет за надзор. Ролята му обаче предстои да бъде „значително“ разширена. Впрочем този съвет съществува от 2021 г., макар че досега дейността ѝ по надзора се е фокусирала главно върху техническото събиране на разузнавателна информация от страна на BND. Остава открит въпросът дали този орган действително ще може да упражнява контрола ефективно и какви правомощия ще има спрямо разузнавателните служби.

Реформата всъщност създава единна архитектура за надзор над федералните разузнавателни служби. 

Външнополитическото разузнаване не може само да вземе решение. Член на Независимия съвет за надзор може да извърши предварителна проверка на законосъобразността на мярката. Мярката може да бъде приложена само ако тази проверка даде положителен резултат. Надзорният орган по правило е длъжен да вземе решение в рамките на три работни дни. Ако разузнавателна служба изключи сървър, изтрие данни, пренасочи потоци от данни или манипулира ИТ система, времето не може просто да бъде върнато назад. Това повдига фундаментален въпрос, свързан с принципа на правовата държава: Какво означава последващ контрол, когато намесата вече е създала необратими факти?

Случаят с дрона край летището в Лайпциг на което е имало украински самолет е бил поръчан, а вероятно и реализиран от германското разузнаване по същия сценарий, който САЩ използваха при „Северен поток“ и това се изтъква от германски източници. Нямаше никакви доказателства, че тази атака е извършена от Русия, но германското разузнаване продължава да поддържа пропагандната си теза, защото отсъстват контрол и ограничителни мерки. Впрочем, властите косвено признаха, че на летище Лайпциг се обработва „военна продукция“ – т.е. оръжия и боеприпаси. Оръжия и боеприпаси на гражданско летище? Това умишлено застрашава гражданската авиация; в настоящата обстановка това на практика е покана за нападения! От мероприятие с по–голям мащаб като дрона в близост до летището в Лайпциг в усилията да се внуши заплаха и въздейства и на населението в подготовката за война се стига и до по–елементарни случаи, които уронват престижа на специалните служби: например анализирайки NZZ и TikTok службите разкрили вражески тайници за оръжие и иззели….. два пистолета! Смях в залата. Но всичко влиза в употреба за да се създаде сценарий за нарастваща заплаха. Информационните хапчета, поднасяни от медиите, предизвикват все по-силни халюцинации. В полза на масирано лансираната теза, че Русия се опитва да влияе на изборите на федерално и местно ниво, за да „посее раздор и несигурност“  досега  не са представени никакви доказателства. А при толкова сериозни обвинения като намеса в изборите, наистина не би трябвало да е проблем, първо, да се докаже, че тези опити действително се случват, и второ, те убедително да се припишат на Русия. Всъщност е позорно за журналистическата професия, че медиите повтарят като папагали тези правителствени изявления, без да ги подлагат на критичен анализ, и след това ги превръщат в „реалност“. Мнозина приемат  безкритично съобщения за всякакви събития които се вписва по-добре в представата им за „злата Русия“, отколкото идеята, че някой просто иска да ни въвлече във война. Същото може да се наблюдава и в Англия и други страни,  там също изглежда, че се готвят за война, на фона на подобни призиви от страна на политици.

Но колкото по–големи заплахи рисуват управляващите пред обществото, толкова по–убедително ще прозвучи разширяването на задачите на специалните служби. Те няма само да разузнават, да събират и анализират информация:

Федералната разузнавателна служба (BND) ще получи правомощия и да се намесва пряко в технически системи – например чрез нарушаване на работата на хакерска инфраструктура или манипулиране на ИТ системите на субекти, представляващи заплаха. 

Новото качествено ниво на предложенията е видно от формулировката на 606 страница, че Федералната разузнавателна служба (BND) може да се намесва, „използвайки кинетични средства, ако е необходимо предвид обстановката“ – казано на ясен език: да убива. На BND се разрешава да съхранява съдържание на комуникациите за срок до шест месеца, а метаданни – до дванадесет месеца, без предварителна проверка на информацията. Целта е да се даде възможност на BND да започне операции незабавно, без предварителна подготовка.

Федералната служба за защита на конституцията (BfV) ще получи нови правомощия за активна намеса, запълвайки съществуващи „пропуски в защитата“. При определени обстоятелства и на нея ще бъде разрешено да се намесва тайно по отношение на физически обекти и проникване в частни домове и търговски обекти с цел инсталиране на шпионски софтуер или неутрализиране на оръжия и взривни вещества.

Службата за военно контраразузнаване (MAD) вече работи въз основа на собствено специализирано законодателство – преразгледано през 2026 г. – което включва конкретни прагове за намеса. Например, прилагането на определена мярка изисква наличието на непосредствена заплаха за конкретни защитени правни интереси и ситуация, в която не може своевременно да се получи съдействие от полицията.

Разширяването на правомощията на разузнавателните служби трябва да се разглежда като част от по-широк стремеж към подготовка за война – ход, който ще се отрази негативно и върху основните права, трудовите права, както и свободата на събранията и на изразяване.

Според „Financial Times“ германските разузнавателни служби преминават през фундаментална трансформация. 

Италианската информационна агенция ANSA съобщава, че германските служби се трансформират в мрежа от оперативни структури, способни да извършват настъпателни кибероперации. В резултат на това шпионажът може да прерасне в контраатаки, а събирането на информация – в оперативно оръжие. Предвижда се обмен на все по-големи обеми лични данни между службите и държавните органи, което потенциално би позволило на държавата да създава профили на гражданите – като достъпът до данни, събирани от търговски посредници, остава особено спорен въпрос.

И отново се връщаме към въпроса: А кой ще упражнява контрол върху тези, които получават разширени правомощия за действие? 

Обвиненията срещу бившия шеф на BND /1998–2005 г/ Аугуст Ханинг точно в този момент /06.10.2026/ очевидно подкопават авторитета на разузнавателната служба.  Ако подозрението се потвърди, това би означавало шпионски скандал с исторически мащаби за Германия. Той  е поддържал тесен контакт със служител на чуждестранна разузнавателна служба в продължение на години и му е предавал класифицирана информация. Случаят би могъл да подкопае доверието в германската BND и да възпрепятства бъдещото сътрудничество в сферата на разузнаването с Германия. В тази връзка политиците днес говорят за по-строг контрол върху лобистката дейност на бивши висши служители и лица, притежавали най-високо ниво на достъп до класифицирана информация. „Тези дейности очевидно създават и възможност за проникване на враждебни разузнавателни служби“, твърдят от опозиционните партии. В интерес на истината подобни случаи е имало и в миналото: През 60-те години на миналия век Хайнц Фелфе оглавява отдела за контраразузнаване срещу Съветския съюз, докато същевременно работи за съветската разузнавателна служба КГБ. През 2014 г. служител на BND е разкрит като шпионин на американското ЦРУ. Продължава съдебният процес по случая с изтичането на секретна информация към руската ФСБ от страна на служител на BND – процес, който се проведе през септември и октомври 2022 г., след началото на войната в Украйна. Но никога досега бивш служител с ранга на Аугуст Ханинг не е бил обект на обвинения в шпионаж.

Очаква се парламентът да одобри разширяване на правомощията на специалните служби до края на годината, а внушителният законопроект в обем от близо 700 страници да влезе в сила в началото на 2027 г. Мярката се обосновава със значителното нарастване на нивата на заплаха – по-специално по отношение на шпионажа, саботажите и киберзаплахите.

България е още по-близо до огнището на войната 

Защо разглеждаме тези процеси, които протичат в Германия? Защото са поучителни за всяка страна в предвоенна обстановка, а България е още по–близко до огнището на войната. Спешно трябва да се осигурят финансови средства не само за противовъздушна отбрана, но и за разузнавателните и контраразузнавателните служби. Усилията на определени сили от европейската върхушка да въвлекат Европа във война с Русия стават повече от очевидни, а рискът от „операция под чужд флаг“ /провокация с цел предизвикване на отговор на НАТО/  за постигане на тази цел, вероятно от украинска страна, става все по–вероятен. И той може да се случи в приграничните на конфликта страни от Балтика до България. Особено подходяща за целта е България, чието държавно ръководство призовава към прекратяване на военните действия, незабавни преговори и мир и трябва да бъдат „вкарани“ в общата мелница на войната. В този смисъл  предизвикателствата и пред българските служби, политици и всички нас са огромни.