ЕС измисля нов ход с руските милиарди: 200 млрд. евро може да бъдат насочени към Украйна

Европа продължава сама да поема разходите за подкрепа на Украйна на фона на пълномащабното руско нахлуване. Икономическите и финансовите нужди на нападнатата страна остават постоянни. В момент, когато отново се обсъждат бюджетни корекции, в Брюксел се възроди идеята за насочване към Киев на руски държавни активи, замразени в ЕС заради санкциите срещу обкръжението на Кремъл. Става въпрос за активи на стойност десетки милиарди евро, блокирани в депозитари за ценни книжа – най-вече в белгийската компания Euroclear. Миналата година беше направен опит за използване на тези средства чрез спорна схема за заем за Украйна, но планът се провали поради натиск от страна на Белгия; тя настояваше всички държави членки да подпишат документ, равносилен на „празен чек“, с който да поемат солидарно рисковете от евентуални съдебни дела, загуби и ответни мерки от страна на Москва, пише El Pais. Сега Европейската комисия обмисля създаването на специална европейска структура или механизъм, в които да бъдат съсредоточени тези средства. Според източници от ЕС това би позволило да се изолират правните и финансовите рискове, свързани с активите на Руската централна банка на стойност близо 200 милиарда евро, блокирани в Euroclear.

Високопоставен служител в Брюксел обяснява, че подходът наподобява – "с необходимите уговорки" – модела на "лоша банка": отделяне на активите (и, което е от решаващо значение, на свързания с тях риск) от Euroclear и извеждане на въпроса извън Белгия.

"След като попаднат под контрола на тази нова структура на ЕС, средствата биха могли да послужат като обезпечение за финансова операция в полза на Украйна, а рискът от искове от страна на Русия би се разпределил между държавите членки", отбелязва служителят, пожелал анонимност.

Техническите експерти в Комисията твърдят, че тази формула – за разлика от предложения миналата година „заем за репарации“, обезпечен с активи – не представлява конфискация, тъй като Украйна би възстановила средствата, след като Русия изплати военните репарации. Москва твърди обратното. Към момента ЕС използва неочакваните приходи, генерирани от тези замразени активи, за да подпомогне Украйна – сума, възлизаща на приблизително 8 милиарда евро за периода до август 2026 г.

Украйна предупреди Общността, че до 2027 г. ще се нуждае от допълнителни 30 милиарда евро.

От началото на инвазията ЕС и държавите членки вече са предоставили на Украйна около 228,7 милиарда евро. Миналата година, след като не успя да постигне съгласие относно механизъм за използване на самите руски активи, ЕС одобри финансов пакет за подкрепа на стойност 90 милиарда евро под формата на заем за 2026 и 2027 г. Киев обаче предупреждава, че ще са необходими още средства за поддържане на държавата – за изплащане на пенсии и заплати, както и за инфраструктура и закупуване на оръжие. В резултат на това нарасна натискът да се намери начин за използване на руските активи. В края на миналото лято Испания, Швеция, Нидерландия и Полша призоваха Европейската комисия да възобнови дебата и да проучи „нови възможности“ за използване на тези средства. Все още обаче липсва консенсус сред държавите членки както относно механизма за използване на замразените руски активи, така и относно това кой би понесъл загубите, ако Русия успее да наложи претенциите си. Належащите финансови нужди на Украйна и войната, започната от Русия преди близо пет години, ще бъдат обсъдени следващата седмица на европейска среща на върха в Брюксел, на която е поканен президентът Володимир Зеленски. През последните седмици Русия засили атаките си – на фона на подготовката за зимата – точно когато в Европа започва „суперцикъл“ от избори; това е период, в който евроскептичната крайна десница, противопоставяща се на помощта за Киев, печели позиции (например във Франция). Оттук и идеята за възобновяване на механизма за използване на руски средства и за възможно най-скорошно поставяне на този въпрос на дневен ред. През последните месеци Русия също така засили натиска върху ЕС и депозитарната институция Euroclear във връзка с предложението за използване на замразените руски активи. Миналата седмица Дмитрий Песков – говорител на руския президент Владимир Путин – заяви, че Белгия е наясно с правните рискове, свързани с всякакви операции с тези резерви, и предупреди, че Русия ще преследва чрез „всички правни средства“ онези, които приемат и изпълняват решения относно въпросните активи.

Всъщност Русия предприема правни действия по случая, като съд в Москва вече разпореди на Euroclear да изплати обезщетение в размер на приблизително 18,2 трилиона рубли (около 200 милиарда евро) заради замразяването на руски активи. Депозитарът обаче не признава юрисдикцията на руските съдилища и поддържа тезата, че подобни съдебни решения са невалидни според правото на ЕС; съществува регламент, който позволява на държавите членки да откажат признаването на определени съдебни решения, постановени от руски съдилища. В отговор Москва се обърна към Общия съд на ЕС в опит да принуди финансовата институция да изпълни съдебното решение.

И ответните мерки не спират дотук. Русия засилва натиска върху западните компании, които продължават да работят в страната. През септември Москва постави под временен административен контрол активите на европейски компании като Nestlé, Metro, Leroy Merlin и Auchan – всички от които продължават дейността си в евразийската държава. Путин представи тези мерки като отговор на действията на Запада срещу руски активи, като заяви, че компаниите биха могли да си върнат собствеността, ако настъпи благоприятен развой на събитията.

Междувременно ЕС обвини Москва в засилване на хибридните операции и саботажите срещу държавите членки и се стреми да поддържа натиска върху Кремъл. Тази седмица държавите членки добавиха към санкционния си списък 1646 руски физически и юридически лица, свързани с военната промишленост; активите на тези субекти в Европа ще бъдат замразени, а на самите лица ще бъде забранено да влизат на територията на ЕС. Освен това ЕС удължи до октомври 2027 г. санкциите срещу лицата, отговорни за действията на Русия, целящи дестабилизация и намеса.