BGONAIR Live

Украйна показа как ще изглеждат дроновете на бъдещето: НАТО търси евтини оръжия, работещи без GPS

Армиите не могат да разчитат единствено на ударни оръжия

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Операциите на Украйна за удари по цели в дълбокия тил на противника показаха, че дроновете трябва да могат да летят в условия на интензивно въздействие от средства за радиоелектронна борба, за да достигнат целите си, заяви пред Business Insider европейски производител на оръжие. Във войната в Украйна радиоелектронната борба е доминиращ фактор на бойното поле, а сред западните въоръжени сили и отбранителни компании нараства разбирането, че ударните оръжия с голям обсег трябва да функционират дори когато са прекъснати от връзката с операторите си, за да бъдат ефективни в съвременен конфликт. Наскоро НАТО организира състезание за украински и западни компании, като ги прикани да представят как разработените от тях ударни оръжия биха могли да извършат атака тип "рой" срещу летище и да попречат на противника да го използва, пише BI. Чешката отбранителна компания LPP Holding съобщи, че е спечелила конкурса, тъй като нейните дронове с голям обсег – използвани от Украйна за удари по цели на руска територия – работят в среда без достъп до GPS сигнал. Вече близо 18 месеца Украйна използва дрона MTS-40 на LPP за удари в Русия. На цена от 90 000 долара за брой, апаратът може да прелети над 180 мили (около 290 км) отвъд границата, използвайки оптична навигация с изкуствен интелект за автономен полет. Мартина Тауберова, ръководител на отдел "Връзки с държавни институции и стратегически партньорства" в LPP, заяви, че бойното поле в Украйна е доказало, че армиите не могат да разчитат единствено на ударни оръжия, зависими от поддържането на връзка с операторите, тъй като при прелитане през зони с блокиран сигнал тези системи често се оказват неефективни. По думите ѝ НАТО е поставило способността за преодоляване на вражеските смущения като задължително изискване в скорошно "Състезание за иновации", целящо намирането на икономически ефективни и устойчиви на радиоелектронна борба системи, подходящи за удари по вражески летища. Крайната цел е тези решения да се използват за трайно възпрепятстване на способността на противника да провежда операции.

Това състезание – първото от поредицата инициативи на НАТО за иновации

(Innovation Challenges), фокусирано върху способностите за нанасяне на удари, откакто Алиансът започна да ги организира преди близо десетилетие – се провежда на фона на по-широки усилия на западни отбранителни компании за разработване на евтини оръжия с голям обсег.

Командир Бастиен Саласка от френските военноморски сили, ръководител на проекта за иновационни предизвикателства в командването на НАТО, отговарящо за модернизацията на Алианса, заяви:

"Не става въпрос за подготовка на НАТО за война. Целта е да се гарантира, че ако противник обмисля военни действия, той ще трябва да се съобрази със способността на НАТО да нанася трайни и сериозни щети на системите, които позволяват провеждането на неговите операции. Скорошните конфликти показаха, че военната мощ зависи от сложни мрежи от инфраструктура, логистика и поддръжка, а не само от отделни бойни платформи", каза Саласка пред Business Insider. "Това иновационно предизвикателство цели намирането на достъпни, мащабируеми и устойчиви начини за въздействие върху тези системи, като по този начин се засилва възпирането чрез предоставяне на съюзниците на по-надеждни опции преди и по време на криза."

НАТО обяви тримата финалисти в началото на септември.

Дронът на компанията LPP зае първото място; на второ място се класира височинният балон на полския аерокосмически стартъп Supercluster, който позиционира автономни планерни системи за удари на далечни разстояния; а третото място зае неназована украинска компания със система за автономност, базирана на изкуствен интелект, предназначена за безпилотни летателни апарати. Тауберова отбеляза, че войната в Украйна е доказала колко е важно да се разполага с големи количества евтини оръжия, които могат систематично да се използват срещу определени цели. В сценария с летището, например, рояци от дронове могат да атакуват самолети, писти, сгради и съоръжения за зареждане с гориво.

"Необходима е способност за нанасяне на удари на голяма дълбочина, които могат да се извършват масирано", заяви Тауберова. Вместо да се използва една-единствена скъпа ракета за поразяване на целта – като например струващата милиони долари Tomahawk – по-евтините рояци от дронове биха могли да се окажат по-ефективни при преодоляването на вражеската противовъздушна отбрана. Макар продуктите на компанията вече да са доказали качествата си в бойни условия в Украйна, LPP до голяма степен не е афиширала публично дейността си там. Тя се е включила в конкурса за иновации (Innovation Challenge), тъй като търси признание от страна на НАТО и по-голяма видимост, обясни Тауберова. Следващата стъпка за LPP е да изпита своя дрон в Източна Европа заедно с останалите финалисти. Тауберова изрази надежда, че компанията ще сключи договори с въоръжените сили на страните от НАТО и ще разшири производствения си капацитет. В Европа и САЩ отбранителни компании и стартъпи разработват евтини крилати ракети, подходящи за масово производство, докато въоръжените сили на страните от НАТО търсят алтернативи на по-сложните и скъпоструващи оръжейни системи.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Технологии
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата