По-малко войници, повече автономност: как Латвия се защитава от руските дронове

Латвия, член на НАТО, изгражда стена от автоматизирани защитни системи срещу дронове по границата си с Русия, като войниците ще отговарят единствено за вземането на решение кога и дали да стрелят. Целта е да се откриват и неутрализират "всеки дрон, който навлезе", заяви министърът на отбраната Райвис Мелнис пред Business Insider. А целта, обясни той, е да се „изгради автономна система“, която използва технологията, за да "намали броя на войниците", необходими "за управлението на тези системи". Решението на Латвия идва в момент, когатоавтоматизацията става все по-разпространена в оръжията и отбранителните технологии, включително в Украйна, където технологията е напреднала до степен, позволяваща на изкуствения интелект и компютърното зрение да откриват цели, да пилотират дронове и да управляват роботи, дори когато връзката с оператора е прекъсната. Латвия иска този вид автономност в цялата си нова мрежа от радари, сензори, системи за командване и контрол, както и прехващащи дронове.

Като съседна държава Латвия е особено загрижена за възможността от руска агресия. Тя е съобщила за многобройни нахлувания на дронове. Сред тях са дронове, за които се твърди, че са руски, или че са навлязли във въздушното ѝ пространство в резултат на руска електронна война. Латвия, страна с население под 2 милиона души, разглежда автоматизацията като начин да увеличи бойната си мощност без да увеличава броя на войските си. Украйна е направила същото изчисление, като използва все по-автономни оръжия, за да компенсира по-голямата руска армия. Агрис Кипурс, главен изпълнителен директор на латвийския производител на дронове Origin Robotics, по-рано заяви пред Business Insider, че по-малките държави от първата линия на НАТО се нуждаят от системи, които позволяват на по-малко оператори да правят повече.  Компанията произвежда дронове, използвани от украинските въоръжени сили. Тя произвежда и дрон-прехватчик с изкуствен интелект, наречен Blaze, който е закупен от множество въоръжени сили от НАТО.

Новият отбранителен проект на Латвия е пряко вдъхновен от Украйна,

която е разработила евтино въоръжение като дронове-прехватчици за борба с руските атаки. Латвия е един от най-твърдите поддръжници на Украйна и една от армиите, които най-активно прилагат поуките от бойното поле, извлечени от нейната борба. Мелнис заяви, че дроновете-прехватчи са доказали, че притежават „наистина висока надеждност и ефективност в Украйна, където украинците се сражават“ срещу бомбардировки с еднопосочни атакуващи дронове. Украйна все повече разчита на автономността, за да позволи на системите да намалят когнитивната натовареност на войниците, като същевременно укрепят отбраната като цяло. Автоматизирането на процесите намалява нуждата от човешка намеса, макар че тя остава важна за вземането на решения за влизане в бой и унищожаване на целите. Технологиите, използвани на бойното поле, стават все по-автономни; въпреки това все още има ограничения колко далеч могат да действат извън човешкия контрол. Украйна заявява, че по принцип ще продължи да включва хора в процеса, като им предоставя правото на окончателно решение дали да влязат в бой.

Латвия, Украйна и други съюзници искат да използват този вид противодронни системи, защото те са много по-евтини от традиционните, скъпи методи като ракетите. Тези системи не са устойчиви като единствено решение срещу масите от евтини дронове.

Мелнис заяви, че е от ключово значение да се разполага с "евтина, но надеждна система" за спиране на дроновете. Латвия използва „модерна технология, която е евтина в сравнение с ракетите“, каза той. Съюзниците закупуват и разработват тези по-евтини системи за защита срещу дронове. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви през юни, че „в дългосрочен план не можем да продължаваме да сваляме дронове с много скъпи прехващачи, затова трябва да намерим техники за прехват, които да струват колкото самите дронове“.

Латвия и други съюзници от НАТО са използвали изтребители като F-35, F-16 и Rafale, за да свалят дронове, навлизащи във въздушното им пространство, със скъпи ракети "въздух-въздух". Мелнис заяви, че новата система е проектирана така, че изтребителите да служат като резервен вариант, като "второстепенно средство" за спиране на всеки дрон, който проникне през стената. Той заяви, че макар този участък от границата да е между Русия и Латвия, "ние сме част от НАТО и сме страна от Европейския съюз (ЕС)". Всеки дрон, който пресече границата, каза той, "е дрон, навлизащ във въздушното пространство на НАТО. Това е дрон, навлизащ в Европа."