Клето образование. Учиш тук, работиш тук! Иначе – връщаш парите

Бизнесът настоява – студентите държавна поръчка трябва да работят в страната си за определено време, а ако не желаят – да връщат сумата, поето от висшето учебно заведение. Това каза днес във Варна Добрин Иванов, изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Страната ни е загубила близо 30 години от това, че младежите, завършили университет или средно специално училище, са напуснали пределите на държавата и са потърсили професионалното си развитие в чужбина веднага след дипломирането си.

Според Иванов сумата възлиза на близо 25 милиарда лева, а средствата са абсолютно невъзвръщаеми.

Изпълнителният директор на АИКБ заяви, че тези хора са допринесли за развитието на икономиката и БВП не на родината си, а на други държави, въпреки че са получили образованието си безплатно у нас.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България предлагат да се промени начина на финансиране на университетите. Те предлагат държавата да плаща само обучението в специалности, за които има реално търсене на пазара на труда.

Идеята висшистите задължително да остават и да работят в България за известен период от време по думите им не ограничава свободата или правото им на придвижване и работа.

"Всеки има право да имигрира, но и държавата има право да си търси направените инвестиции за образование", обясни Иванов.

Предложението държавната поръчка да бъде възможна само за направления, които са приоритетни за бизнеса и за които има реална реализация на пазара на труда, е по известен начин дискриминираща, обаче.

С две думи – ако искаш да учиш висше образование държавна поръчка, то ще учиш това, с което можеш да се реализираш в страната си. А не дай си Боже потърсиш развитието си в чужбина след това – дължиш неустойка заради сумата, която държавата е поела. Сякаш се обвързваш с някакъв договор. Трябвало да "върнеш услугата" едва ли не.

Студентите търсят развитие в чужбина, защото за жалост бизнесът там им предлага много по-добри условия на работа в сферата, в която уж родната образователна система бълва кадри. Проблемът е, че бизнесът не се съсредоточава върху това да се привлекат младите професионални кадри, а още по-силно да накарат свежата работна ръка да търси развитието си другаде.