Добър ли е бюджетът за образованието?

Споровете и политическите завихряния около Бюджет 2019, както и предвидените в него средства за образование, показват ясно характеристиките на сегашното българско управление. От една страна са усилията на правителството и медиите да представят държавата като просперираща, а образованието – приоритетно  и с наченати реформи. От  друга страна са усилията на политическите му опоненти да отхвърлят и подложат на унищожителна критика предлагания бюджет на държавата. Сблъсъкът е брутален и може да доведе до неочаквани последствия.

Заложените в по-голям размер пари за образование през 2019 година са най-вече видими за всички през предвиденото 20% увеличение на учителските заплати и много по-малко видими за няколкото нови политики, които са финансирани от МОН. Това пише в анализ на синдикат "Образование", изпратен до медиите.

330 милиона са заложените средства в Бюджет 2019 за увеличение на заплатите на учители и директори и 39 милиона лева за увеличение на минималната работна заплата в системата. Нарастването на най-ниските заплати ще бъде с 20% и те ще достигнат почти средната за страната от 920 лева брутно, а реално като нетно трудово възнаграждение младите учители ще получат 713,90 лева.

Увеличението на разходите за делегирани към образованието дейности е със 17%, така, както е заложено в Решение на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2019 г. ЕРС  за ученик става 1611 лв. вместо сегашните 1370 лв.

Стандартът за училище ще бъде увеличен от 33 000 лв. на 38 400 лв., а за паралелка – от 6998 лв. на 8176 лв. Стандартът за яслена и целодневна група в детска градина и училище става от 3998 лв.   на 4664 лв., а за институция – от 20 000 лв. на 23 800 лв. За дете от 2 до 4 години държавата ще предоставя по 2190 лв., а за дете в задължителната предучилищна възраст – по 2405 лв. За съжаление, предвидените капиталови разходи за ученик, остават без изменение на 25 лв.

Преди повече от десетилетие, финансовият тогава министър Пламен Орешарски заяви, че повече пари за образование ще има срещу реформи. Бихме искали да вярваме, че едва ли Орешарски си е представял реформите в закриване и сливане на училища, а по-скоро във формиране на образователни политики. Практиката обаче показва друго – вместо сериозно и отговорно финансиране на системата, през 2019 година за образованието са предвидени 3,6% от БВП, което е разочароващо и не го представя, както шумно се прокламира, като приоритет на държавата, ако го сравним с Бюджет 2009 г.  – 3,9% от БВП.

Синдикат "Образование" повече от десетилетие настоява да се започне приоритетно финансиране на образователната система, което ще отвори врати за истинските реформи в нея. Защото реформите изискват финансов ресурс, а във висшето образование такава даже не е започнала, реформа в професионалното образование също няма, а средното образование все още търси правилните нови политики, за да започне тяхното устойчиво развитие. Синдикатът предлага за пореден път финансиране от 6% от БВП по препоръка и по пример на реформиращите се образователни системи в европейските държави.

Добрите намерения също срещат яростна и остра съпротива. Някои университети побързаха да алармират, че нископлатените академични длъжности се насочват към училищното образование поради очакването за високи работни заплати. Подобен процес се наблюдава и от Регионалните управления на образованието към образователните институции.

Според министър Красимир Вълчев средната брутна заплата на университетските преподаватели е 2800 лева, което поставя под въпрос траен процес на движение академици да станат учители. Не така стои въпросът при Регионалните управления по образование. Там финансовият дефицит е явен и е наложителна ясна финансова политика към тези важни административни звена. Тя трябва да кореспондира с ясни права и отговорности на институцията РУО и релацията ѝ с Националния инспекторат по образование, и МОН.

Синдикат "Образование" отговорно заявява, че новото увеличение на работните заплати е фундаментално важно, но категорично няма да реши проблема с нежеланието на младите хора да станат учители, както по финансови причини, така и заради други, но не по-малко важни, недостатъци на учителската професия – непосилната бумащина и все по-нарастващият родителски натиск.

Новият образователен бюджет за 2019 година прави плах опит за заличаване на неравенствата между големите и малките училища с нови компоненти във формулата за разпределянето на средствата по ЕРС. Засега обаче МОН пропуска един много важен компонент в тази формула – компонента учител, който многократно е предлаган от Синдикат "Образование".

Друга важна несправедливост, която трябва да намери решение, е в достигнатите през последното десетилетие съществени разлики в работните заплати за еднакви учителски длъжности. Тук ножицата се отваря до над 200 лева в една и съща образователна институция.

В заключение бихме искали да заявим, че въпреки всички критични анализи на натрупани през годините негативни и формални политики в образованието, 20%-то увеличение е знаково, исторически важно и не се е случвало от десетилетия. Образованието е стратегически отрасъл на всяко съвременно и отговорно за бъдещето общество и заслужава повече подкрепа, добра воля и разбиране. Положено е някакво начало. Нека не се излагат усърдно само пречките, а да се търсят също така ангажирано и отговорно начини за справяне с проблемите и намиране решения, които да водят към просперитет на държавата ни.