У-лицата с учениците в "Един ден в професията"

В час ли са завършващите ученици с професиите и могат ли да направят информиран избор как да продължат образованието си изследва проекта "Един ден в професията". В него участват деца от няколко учебни заведения в София и Варна, които надникват в детайлите на различните професии и черпят от опита на вече практикуващите.

"Един ден в професията"

"Много млади хора в края на 11-и клас, дори 12-и нямат ясна идея какво искат да учат и съответно каква професия да упражняват в бъдеще. Други пък имат представа за дадена професия, но тя е твърде идеализирана в съзнанието им, базирана на сериали, филми, интервюта, публикации. Децата така и нямат досег до практиката.", разказва Ели Тончева, управител на консултанска агенция, която именно и организира проекта.

Така идва решението за проект, който да даде възможност на бъдещите студенти да изберат своя професионален път като посетят конкретни фирми, разговарят с хора, които упражняват  съответните професии. Оказва се, че не било трудно да се убедят фирмите, че биха участвали в нещо, което има социален ефект. Включват се 70 деца, които дават добри отзиви. Някои от тях вече са готови и имат категорично решение какво искат да работят в бъдеще. Други  осъзнават, че им трябва още време, за да си помислят. "Някои смятат, че в резултат на посещението си са решили, че това не е тяхното нещо, с което биха се занимавали в бъдеще и имат желание да участват в следващ етап на проекта и да се запознаят с други професии.", разяснява още Ели Тончева.

В пилотната част на проекта и на базата на фирмите, които са се съгласили да участват децата са видели примери от практиката на доста голям спектър от професии - лекари, биолози, инженери, компютърни специалисти HR специалисти, маркетинг, дизайнери, архитекти, журналисти, адвокати.

Сред експертите, които се срещат с децата са д-р Гергана Гогова, акушер-гинеколог и архитект Марин Бакалов. Според д-р Гогова, един ден не е напълно достатъчен за децата, за да преценят дали определена професия им пасва. "В същото време проекта ги среща със специалисти от различни специалности и им показва атмосферата в болницата. Понякога и това стига, за да изградят мнение, защото много често реалността се разминава с това, което е дадената професия в представите на един ученик.", допълва тя.

Според арх. Марин Бакалов, един ден може да е и много, и малко. "Нашата идея беше да покажем на децата нещата в професията архитект – от зараждането на идеята до самото проектиране, разрешение за строеж и т.н. Децата, които ни гостуваха, успяха да видят проект от предварителната подготовка на строителната площадка и няколко сгради от началото, средата и финала на изграждането им.“

По думите на д-р Гогова, проектът може да даде на всеки ученик, който е в дилема как  и къде да продължи да се развива. "Някои от учениците, които бяха на посещение при нас, заявиха категорично желание за емиграция след вземане на дипломата си. Причините бяха не малко, но една от основните такива бе недобрата база за обучение и липсата на съвременно оборудване в медицинските университети и базите за практическо обучение. Прекарвайки един ден при нас, голяма част от тях се убедиха именно в обратното – в България съществуват болници на европейско ниво, които дават едно конкурентно образование с това в Европа."

 Специалистите смятат, че подобни проекти са в помощ на децата да навлязат в съответната професия, но вярват, че подобни срещи са полезни и за компаниите. "Могат да се научат много полезни неща от децата. Разбрахме какво точно ги вълнува и при една следваща среща ще бъдем още по-полезни. Ние и сега отговорихме на техните въпроси и им подадохме интересна информация, в това число обяснихме и как се преодоляват грешки, понеже те никога не са изключени", отбеляза още арх. Бакалов.

Той допълни, че с удоволствие би научил, докато е ученик нещо от фирма, която се занимава с проектиране и строителство и подобно начинание е полезно за всеки млад човек.

Д-р Гогова пък дори е участвала в подобно начинание като студент, благодарение на което избира и специалността си.

В чужбина

Една от съществените разлики между образованието в българските висши учебни заведения и тези в западноевропейските е връзката между индустрията и висшето образование. Опитът показва на Ели Тончева, че в Западна Европа бизнесът стои много по-близо до образователния процес. "Голяма част от образователните програми са акредитирани от професионалната гилдия за дадена специалност. Тази акредитация гарантира, че бъдещите специалисти получават знания, които отговарят на временните изисквания на професиите и на индустрията. - разказва тя - Другата съществена разлика е, че докато са на студентската скамейка, студентите работят по реална тема, зададена в университета от фирми, с които те провеждат тясна връзка. От студента се очаква да работи по реални проекти в реални времеви рамки в екип. В съвременното общество малко са професиите, които изключват екипната работа. В нея добиваш чувство за отговорност към екипа и знаеш, че ако ти не се справиш с елемента, с който трябва да допринесеш за проекта, може да се провали целия проект. Това изгражда ценни качества и умения, които за бъдещия работодател са от изключителна важност.", обяснява Тончева.

Стъпка по стъпка

След успешния старт проектът ще дава възможности на много повече фирми и училища да участват. От септември, освен в София и Варна, в проекта ще могат да се включат и деца, и компании от Бургас и Пловдив. Според Тончева, образованието ни може да се подобри и да стане по-практично насочено чрез платени и неплатени стажове, а също и с различни съвместни проекти между университети и фирми. Тя направи, обаче още едно ясно разграничение като допълни, че бизнеса в Западноевропейските страни спонсорират университетите. Факт, който засега е твърде ограничен в България.

"Обикновено чуждестранни бизнеси спонсорират учебни заведения в България. Рядко има донори, които са преуспяващи български бизнесмени или бизнесдами. - пояснява Ели  Тончева - А знаем, че бъдещето на едно общество зависи от това колко са образовани неговите граждани. В условията на демокрация, когато все повече решения се взимат на базата на референдуми, гласуване на цялото общество, тези, които гласуват са длъжни да имат образованието, мненията и способността за аналитично мислене преди да дадат своя вот."