Асен Александов пред Dnes.bg: Трябват учебни програми на две нива - базови и за напреднали

Какви промени очават деца и учители в началото на новата учебна година. Dnes.bg разговаря с директора на 51-во СУ Асен Александров

-    Господин Александров, тази година МОН направи някои промени в учебните програми, част от които бяха козметични, но други събудха остри реакции...

-    Нормално е вече учебните програми да се освежават непрекъснато, тъй като вече непрекъснато има нова информация, която трябва да измести старата Това е постоянен процес и не бива да обект на сензации, да се демонстрира какво ще променим и защо ще го променим. Най-често местенето на определени знания е, за да се осигурят междуредметни връзки – това да се преподава паралелно по биология, химия, физика, математика. В стария закон дори имаше изискване на всеки четири години да се променят учебните програми и това идваше от изискването, че учебниците се променят на всеки четири години. И на никого не правеше впечатление.
Като математик например аз подкрепям преместването на изучаването на проста лихва в осми клас, вместо в шести, защото това е едно от важните знания в бъдещия живот на детето, и изучаването му в по-горен клас ще помогне то да бъде разбрано в дълбочина. Ако се учи в шести клас, ти не можеш да го свържеш реално с по-важни житейски задачи. Колкото до преместването на „Под игото“, хубаво е учениците да го изучават тогава, когато учат по история за Възраждането. Причините за разместванията могат да са различни.

-    Трябва ли да се правят промени на парче, или има нужда от радикална промяна?

-    За мен трябва да се прави промяна не на конкретните учебни програми, а на парадигмата какво е това учебна програма. Според мен учебната програма трябва да е много по-рамкова, за да може да има гъвкавост на различните ниво. Когато преподаваш български език и литература в осми клас, да кажем, където всички ученици са с успех под три по този предмет, и когато го преподаваш в Английската гимназия, това предполага преподаване на различни учебни единици. „Хамлет“ там се учи по различен начин. На някои места е по-приложимо текстовете да са по-събрани, по-лесни за разбиране, другаде може да учат Лилиев. Програмата трябва да е по-гъвкава спрямо потребностите на децата и самите автори не трябва да са изрично упоменати. Няма как всички знакови автори да бъдат изучавани – и затова трбва да е рамкова, за да има учителят възможност да преценява. Рамката трябва да каже „Един поет или писател от тази епоха“, или от дадено литературно направление. Нали в крайна сметка целта е да се научат учениците да разсъждават. Да интерпретират този материал.

-    От друга страна, да не си чел „Обесването на Васил Левски“, защото учителят така е преценил?

-    Да, има някои знакови произведения, които трябва да ги заковем. „Обесването на Васил Левски“, „Под игото“, което, както знаете, е доста трудно за съвременните деца. Аз лично бих предложил това, което се прави в Америка – дайджести, великите произведения в сбит вид и обяснени за деца. Това би могло да се направи, дори и само за да се запали интересът на децата, и когато пораснат достатъчно, те да се върнат към него.

-    От друга страна, преди време се говореше за изпити на две нива – всяко съобразено с определен тип училище?

-    И в момента матурите са на две нива, но това може да се разшири. Сега така е, да речем, за матурите по английски език, в зависимост дали ученикът е в училище с профил „английски“, или както в моето – с рисуване. За българския език е друго – той е свещен, става дума за изпитите по други предмети.

Аз съм "за" учениците да могат да решават кои предмети на базисно ниво и другата част – на ниво за напреднали. Това ще им даде възможност да развият силните си страни, това, което им харесва и към което имат интерес. Д хвърлят усилията си там, а в другото да покрият задължителния минимум, защото все пак очакваме от тях да бъдат грамотни хора.

-    Какви очаквания имате към новия екип на МОН? Обещават увеличение на учителските заплати, достатъчен ли е ръстът според Вас?

-    Има една мисъл на Марк Твен „Щастието не е в парите, но не е и в липсата им“. Нарастването на учителските заплати не е задължително непременно да увеличи качеството на образованието. Но е сигурно, че задържането им на сегашното ниво няма да увеличи нито качеството, нито кандидатите за учители. Има един много прост начин, по който да се провери дали заплатите са добри или не – в чужбина има страни, където за учителско място се борят 20 души. У нас за едно митничарско се борят толкова. Има предмети като математика и информатика, за които няма кандидати, защото тези хора също толкова успешно могат да си намерят работа на други места, например в банките. Трябва да се продължи политиката учителските заплати да са поне 125 на сто от средната за страната.